Разлика между версии на „Списание "Финанси"“

<img src="http://b4bg.com/baners/baner_fbg.png" alt="" />

ВИЗИЯ

<a href="http://www.financebg.com" target="_blank">www.financebg.com</a> - Интернет Медия за Финанси и Бизнес – новини, анализи и прогнози. Читателска аудитория - Българската диаспора по целия свят.
Списание “Финанси и финансова политика’’ и електронния му вариант „<a href="http://financebg.com" target="_blank">www.financebg.com</a>” ИНФОРМИРА аудиторията си за всичко, свързано с управление на паричните потоци в ДЕВЕТ ОСНОВНИ ВИДОВЕ на понятието ФИНАНСИ:

1. Държавни финанси (публични финанси)
2. Корпоративни финанси (фирмени финанси)
3. Банково дело - управление на банките.

Банката е предприятие, което е финансов посредник.

Неговата основна функция е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и кредитиране. Еволюцията на банките започва от древните градове-държави, минава през някогашните антични търговци на пари и лихвари, и продължава и днес, когато банката е финансова институция, предлагаща широк кръг от финансови услуги.

В наши дни терминът банка обикновено се използва за институция, която притежава банков лиценз, издаден от съответната институция за финансов надзор. Той дава право за извършване на най-фундаменталните банкови услуги като приемане на депозити и даване на заеми. Съществуват и финансови институции, които извършват някои банкови услуги, без да покриват юридическото определение на банка.

Думата банка идва от италианското banca, което на свой ред идва от немски и означава пейка. Терминът банкрут идва аналогично от banca rotta, което означава банка, прекратила дейността си, като нейната пейка е счупена физически. Заемодателите в Северна Италия първоначално работели на улицата или в големи зали, където всеки заемодател имал собствена пейка или маса.

Обикновено банките извличат печалба от такси върху финансовите услуги и от лихви върху раздадените заеми.

4. Международни финанси 

<a name="http://bg-wiki.org/w/index.php?title=Списание_%22Финанси%22&action=edit"></a>5. Лични финанси

Личните финанси са  <a title="Пари" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8">парите</a>, с които отделен индивид (или домакинство) разполага за свое лично ползване. Лични финанси също така представлява прилагането на принципите от <a title="Финанси" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8">финансите</a> към монетарните решения на даден индивид или на цяло семейство. Това се отнася до начините, по които индивидите или семействата придобиват, <a title="Личен бюджет" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D0%B1%D1%8E%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D1%82">бюджетират</a>, спестяват или харчат парични ресурси през времето, като се взимат предвид различни финансови рискове и бъдещи събития. Елементи на личните финанси може да включват <a title="Чекова сметка (страницата не съществува)" href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A7%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0&action=edit&redlink=1">чекови сметки</a> и <a title="Спестителен влог (страницата не съществува)" href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B3&action=edit&redlink=1">спестителни влогове</a>, <a title="Кредитна карта" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0">кредитни карти</a> и консуматорски <a title="Заем" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%B5%D0%BC">заеми</a>, инвестиции на <a title="Фондов пазар" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80">фондовия пазар</a>, <a title="Пенсиониране" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5">пенсионни планове</a>, <a title="Социално осигуряване" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5">социално осигуряване</a>, <a title="Застраховка" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0">застраховки</a> и управление на <a title="Данък върху общия доход" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D0%BA_%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83_%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D1%8F_%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4">данъка върху дохода</a>.

Основни моменти в управлението на личните <a title="Финанси" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8">финанси</a> са:

• Източници на приходи. Такива са например <a title="Заплата" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0">заплата</a>, възнагаждение за свършена работа, страничен доход, доход от свободна практика или бизнес, и други. Спорна тема е кои са най-добрите източници на приходи, тъй като тяхната полезност се оценява по два различни критерия: сигурност и потенциална доходност. Например работата на заплата дава по-голяма сигурност спрямо развиването на собствен бизнес, но доходността й е ограничена (често е фиксирана). Развитието на собстен бизнес пък има потенциално висока (и неограничена) доходност, но е рисковано и не дава сигурност;
• Спестяване. Също дискутиран момент, главно заради въпросите "Струва ли си да се спестява" и "Какъв процент от месечния доход е разумно да се спестява". Някои групи отричат изцяло спестяването с аргумента, че инфлацията обезценява спестените пари и ако те не са инвестирани, губят стойността си. Въпреки това е възможно инфлацията да се компенсира и парите да не се обезценят, ако се вложат в депозит с подходяща лихва (по-голяма или поне равна на процента на инфлация);
• Бюджетиране. Бюджетирането е задължителен елемент в управлението на личните финанси. Бюджетът помага за прегледното предварителното планиране на месечните разходи и правилното разпределяне на приходите;
• Правило „без заеми“. Избягването на заеми е ключово за доброто състояние на личните финанси. По правило е по-добре да се спестява и необходимите покупки да се правят със спестени пари, а не с пари назаем. В редки изключения обаче взимането на заем е оправдано (например - за покупка на жилище или с инвестиционна цел);
• <a title="Инвестиция" href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F">Инвестиране</a>. Инвестирането може да донесе по-висок доход от спестяването, но носи и по-висок риск, особено що се отнася до краткосрочно инвестиране. При дългосрочно инвестиране (за по-голям времеви период) тенденцията за възвръщаемост на парите е възходяща, дори при наличие на временни спадове.

Освен описаните по-горе принципи световните стандарти изискват спазване на определена последователност при подхода към личното финансово планиране:

• Формиране на финансови цели
• Определяне на рисков профил
• Събиране на необходимата информация
• Разработване на финансов план
• Изпълнение на плана
• Наблюдение на плана

Професионалният поглед към Личното финансово планиране се простира над идеята за отчет и бюджет на домакинството. И е далеч по-различно от инвестирането на свободни средства, което е само част от процеса, но далеч не единствения аспект, който трябва да вземете под внимание. Има няколко опорни точки при управлението на личните финанси:

• Определяне на цели и съставяне на финансов план за действие
• Оценка на финансовото състояние
• Да защитим това което имаме - застрахователни продукти
• Как да си осигурим достоен живот при оттегляне от активна дейност
• Определяне на добър и лош дълг. Как да изберем подходящ кредит
• Връзката между инвестирането и печелившото управление на финанси

6. Социално осигуряване
7. Пенсионни фондове
8. Лизинг
9. Застраховане

Както и най-важното от ОБЩИТЕ ОБЛАСТИ НА ФИНАНСИТЕ:
1. Финансово инженерство
2. Инвестиционен мениджмънт
3. Експериментални финанси
4. Финансови пазари
5. Финансови институции


Първа грижа на издателите и редакторите в тези области, свързани с финансите, е да отразяваме актуална, ежедневна информация и анализи, предназначени за всички българи по света.

Втора грижа на редакционната колегия е да полага усилия за финансовата грамотност на всички българи по света, с което искаме да се подобри ефективността на българския бизнес и да се намалят възможностите за финансови измами.

МИСИЯ И ЦЕЛИ
Идеята за издаване на списание "Финанси и финансова политика" принадлежи на г-н д-р ик. Петър Нейчев, проф. д-р ик. Асен Конарев и проф. д-р ик.  Ангел Гроздин и проф. д-р ик. Ганчо Ганчев. Тя се роди в опита ни да запълним празнината от отсъствието на периодичен орган, акцентиращ върху проблемите на финансовия сектор като цяло, при това както в прагматичен, така и в  теоретичен план. Излизащите тогава и сега вестници и списания са относително тясно специализирани и, като правило, придържащи се към определен тип стандартно представяне на събитията във финансовия свят.

Нашата задача през изминалите години е била да подберем интересни и логически състоятелни материали, засягащи важни аспекти от развитието на българските финансови пазари и световната валутно-финансова система. В последствие издателската дейност е поета от <a href="/w/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">«Атлас Финанс» АД</a> – небанкова финансова институция.

Рождената дата на списание „Финанси и финансова политика” е  11.10.2003г., когато е подписан договор за учредяване на консорциум „Българска финансова общност”, с учредители Корпорация „Съединение” АД – София,  Обединена търговска компания „Орфей” АД – Смолян, „Популярна каса 95” АД- Пловдив, Съюз на икономистите – Пловдив, БАККОБ.

Това списание продължава историята на списанието „Банки, Инвестиции, Пари”, което беше основано от същите издатели и редактори.

Появата на списание “Финанси и финансова политика”- в книжен вариант, както и на web-страницата www.financebg.com имаха за цел, да отразяват актуалните проблеми в областта на финансите и възможностите за тяхното решаване, функционирайки като съвременна интернет-медия. През изминалите години на страниците му бяха поместени  значими теоретични и приложни финансови и икономически научни разработки, анализи, прогнози от видни научни работници, финансисти и икономисти от България и чужбина.

Списанието е търсило и ще търси  най-прекия път към читателя от сферата на  финансите, научните работници от творческите лаборатории и научни институти.

Амбицията ни е да подпомагаме приложението на достиженията на науката в дейността и управлението на финансите в условията на динамично влияние на външни и вътрешни фактори върху финансови пазари не само в България, но и в нашия регион, в Европа и Света.

На страниците на нашата медия  отделяме място за широка публична дискусия по бъдещите предизвикателства и финансови проблеми преди и след  приемането на България в Европейския съюз. Чрез тази наша финансова медия създаваме условия за разширяване на сътрудничеството между научните работници и предприемачите за подпомагане разработването на съвместни проекти във финансовата сфера и бизнеса.

Във връзка с това организирахме кръгла маса през Международната година на Микрокредитирането’2005 под наслов: ”Кредитните кооперации - ефективни организации за микрофинансиране”. Със свои трудове участваха както наши, така и видни чуждестранни гости – Univ.,Prof. Dr. rer. coc. oek. Йохан Бразда, Dr. rer. soc. oek. Тоде Тодев и др.

На 9.05.2005 г. кандидатствахме пред Патентното ведомство на Р България и получихме свидетелство за запазена марка за името на списанието - „Финанси” с рег.номер 51392.

Списание “Финанси и финансова политика” ежегодно  участва на финансовото изложение в НДК „FinExpo”. Освен с услугите, които показва там на клиентите, Популярна каса може да се похвали и с медийното съдействие на нашето списание и неговата интернет страница.

Цялостната издателска дейност на консорциум ”Българска Финансова Общност” и неговия правоприемник <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">„Атлас Финанс” АД</a>, включва и следните наши издания:

- „Банковите кризи”, с автор Петър Нейчев. Книгата разглежда причините за банковите кризи по света и специфичните особености на банковата криза в България през 1996г.;

- „Популярните банки”, с автор Петър Нейчев, в която на едно място са събрани различните направления при възникването на кооперативните кредитни организации, представянето им по света и в България, както и идеи за развитието на тези структури в условията на интернет и новата българска действителност;

- „Платформата COBOS” и електронната търговия с ценни книжа чрез Популярна каса-от авторски колектив – предназначена за всички, които проявяват интерес към инвестирането в ценни книжа на Българската фондова борса;

- „FOREX пазарът” и как да инвестираме на международните валутни пазари чрез лицензирания инвестиционен посредник Популярна каса, също от авторски колектив.

- „Бизнесмрежи. Съединение през Прехода и Кризата” – DVD книга

Екипът, който издава това списание, има за цел да отразява актуалните проблеми в областта на бизнеса и финансите и да показва начините за тяхното решаване. И това е една достижима цел, благодарение на авторския колектив, който е сформиран от изтъкнати научни работници, бизнесмени и специалисти. Новините, анализите и статиите, които се поместват на страниците на списанието са техни научни и творчески трудове.

Важна мисия на списанието е грижа за финансовата грамотност на българите по света, в рамките на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0">Бизнесмрежа за българите по света /БмБС/</a>.

Това е последният проект на <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">„Атлас Финанс” АД</a>, с който се поставя началото на бизнес общуването на българската общност по света.

Редакционият  съвет на списанието през годините е работило в следния състав: председател проф. д-р. ик. Ганчо Ганчев, членове: проф. д-р ик. Ален Бюзле, Франция, проф. д-р ик. Ангел Гроздин, проф. д-р  ик. Асен Конарев, проф. д-р Бьорн Паапе, Германия, ст.н.с. 1-ва ст., Вера Иванова, доц. д-р  ик. Георги Генов, ст. н. с., д-р  ик. Горан Банков, проф. д-р. Дезмонд Макфоран, Шотландия, проф. д-р  Делчо Порязов, доц. д-р ик.  Емил Михайлов, доц. д-р ик. Здравко Гъргаров, Prof. Dr. Зоран Иванович, Хърватска, Univ.,Prof. Dr. rer. coc. oek. Йохан Бразда, Австрия, проф. д-р  ик. Начко Радев, д-р ик. Петър Нейчев, д-р ик. Петър Чобанов, доц. д-р  ик. Румен Гечев, доц. д-р  ик. Румяна Лилова, доц. д-р  ик. Свобода Тошева, доц. д-р Стефан Вачков, Dr. rer. soc. oek. Тоде Тодев, Австрия, проф. д-р ик. Чавдар Николов.

В последните години списанието премина само в електронен вариант financebg.com, който беше списван от редакционната колегия: главен редактор д-р ик. Петър Нейчев, зам. главни редактори проф. д-р ик. Асен Конарев и проф. д-р ик. Ангел Гроздин, редактори Гинка Милушева – Калайджиева, Огнян Дечев, Димитър Гишин и Венелин Йорданов.

Списанието е медиен партньор на Съюза на икономистите в България, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0">Бизнесмрежа за българите по света</a> и Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и Бизнесмрежи.


От издателите:
<a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">"Атлас Финанс” АД</a> 

финансова комапния
и редакторите на
Списание Финанси и
<a href="http://financebg.com">Financebg.com</a>