Разлика между версии на „Списание "Финанси"“

<img src="http://b4bg.com/baners/baner_fbg.png" alt="" />

ВИЗИЯ

<a href="http://www.financebg.com" target="_blank">www.financebg.com</a> - Интернет Медия за Финанси и Бизнес – новини, анализи и прогнози. Читателска аудитория - Българската диаспора по целия свят.
Списание “Финанси и финансова политика’’ и електронния му вариант „<a href="http://financebg.com" target="_blank">www.financebg.com</a>” ИНФОРМИРА аудиторията си за всичко, свързано с управление на паричните потоци в ДЕВЕТ ОСНОВНИ ВИДОВЕ на понятието ФИНАНСИ:

<a href="#публични финанси">1. Държавни финанси (публични финанси)</a>
2. Корпоративни финанси (фирмени финанси)
<a href="#банково дело">3. Банково дело - управление на банките.</a>
<a href="#международни финанси">4. Международни финанси</a>
<a href="#лични финанси">5. Лични финанси </a>
6. Социално осигуряване
7. Пенсионни фондове
8. Лизинг
9. Застраховане

Както и най-важното от ОБЩИТЕ ОБЛАСТИ НА ФИНАНСИТЕ:
1. Финансово инженерство
2. Инвестиционен мениджмънт
3. Експериментални финанси
4. Финансови пазари
5. Финансови институции


Първа грижа на издателите и редакторите в тези области, свързани с финансите, е да отразяваме актуална, ежедневна информация и анализи, предназначени за всички българи по света.

Втора грижа на редакционната колегия е да полага усилия за финансовата грамотност на всички българи по света, с което искаме да се подобри ефективността на българския бизнес и да се намалят възможностите за финансови измами.

МИСИЯ И ЦЕЛИ
Идеята за издаване на списание "Финанси и финансова политика" принадлежи на г-н д-р ик. Петър Нейчев, проф. д-р ик. Асен Конарев и проф. д-р ик.  Ангел Гроздин и проф. д-р ик. Ганчо Ганчев. Тя се роди в опита ни да запълним празнината от отсъствието на периодичен орган, акцентиращ върху проблемите на финансовия сектор като цяло, при това както в прагматичен, така и в  теоретичен план. Излизащите тогава и сега вестници и списания са относително тясно специализирани и, като правило, придържащи се към определен тип стандартно представяне на събитията във финансовия свят.
Нашата задача през изминалите години е била да подберем интересни и логически състоятелни материали, засягащи важни аспекти от развитието на българските финансови пазари и световната валутно-финансова система. В последствие издателската дейност е поета от <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">«Атлас Финанс» АД</a> – финансова компания.
Рождената дата на списание „Финанси и финансова политика” е  11.10.2003г., когато е подписан договор за учредяване на консорциум „Българска финансова общност”, с учредители Корпорация „Съединение” АД – София,  Обединена търговска компания „Орфей” АД – Смолян, „Популярна каса 95” АД- Пловдив, Съюз на икономистите – Пловдив, БАККОБ.
Това списание продължава историята на списанието „Банки, Инвестиции, Пари”, което беше основано от същите издатели и редактори.
Появата на списание “Финанси и финансова политика”- в книжен вариант, както и на web-страницата www.financebg.com имаха за цел, да отразяват актуалните проблеми в областта на финансите и възможностите за тяхното решаване, функционирайки като съвременна интернет-медия. През изминалите години на страниците му бяха поместени  значими теоретични и приложни финансови и икономически научни разработки, анализи, прогнози от видни научни работници, финансисти и икономисти от България и чужбина.
Списанието е търсило и ще търси  най-прекия път към читателя от сферата на  финансите, научните работници от творческите лаборатории и научни институти.
Амбицията ни е да подпомагаме приложението на достиженията на науката в дейността и управлението на финансите в условията на динамично влияние на външни и вътрешни фактори върху финансови пазари не само в България, но и в нашия регион, в Европа и Света.
На страниците на нашата медия  отделяме място за широка публична дискусия по бъдещите предизвикателства и финансови проблеми преди и след  приемането на България в Европейския съюз. Чрез тази наша финансова медия създаваме условия за разширяване на сътрудничеството между научните работници и предприемачите за подпомагане разработването на съвместни проекти във финансовата сфера и бизнеса.
Във връзка с това организирахме кръгла маса през Международната година на Микрокредитирането’2005 под наслов: ”Кредитните кооперации - ефективни организации за микрофинансиране”. Със свои трудове участваха както наши, така и видни чуждестранни гости – Univ.,Prof. Dr. rer. coc. oek. Йохан Бразда, Dr. rer. soc. oek. Тоде Тодев и др.
На 9.05.2005 г. кандидатствахме пред Патентното ведомство на Р България и получихме свидетелство за запазена марка за името на списанието - „Финанси” с рег.номер 51392.

Списание “Финанси и финансова политика” ежегодно  участва на финансовото изложение в НДК „FinExpo”. Освен с услугите, които показва там на клиентите, Популярна каса може да се похвали и с медийното съдействие на нашето списание и неговата интернет страница.

Цялостната издателска дейност на консорциум ”Българска Финансова Общност” и неговия правоприемник <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">„Атлас Финанс” АД</a>, включва и следните наши издания:
- „Банковите кризи”, с автор Петър Нейчев. Книгата разглежда причините за банковите кризи по света и специфичните особености на банковата криза в България през 1996г.;
- „Популярните банки”, с автор Петър Нейчев, в която на едно място са събрани различните направления при възникването на кооперативните кредитни организации, представянето им по света и в България, както и идеи за развитието на тези структури в условията на интернет и новата българска действителност;
- „Платформата COBOS” и електронната търговия с ценни книжа чрез Популярна каса-от авторски колектив – предназначена за всички, които проявяват интерес към инвестирането в ценни книжа на Българската фондова борса;
- „FOREX пазарът” и как да инвестираме на международните валутни пазари чрез лицензирания инвестиционен посредник Популярна каса, също от авторски колектив.
- „Бизнесмрежи. Съединение през Прехода и Кризата” – DVD книга

Екипът, който издава това списание, има за цел да отразява актуалните проблеми в областта на бизнеса и финансите и да показва начините за тяхното решаване. И това е една достижима цел, благодарение на авторския колектив, който е сформиран от изтъкнати научни работници, бизнесмени и специалисти. Новините, анализите и статиите, които се поместват на страниците на списанието са техни научни и творчески трудове.
Важна мисия на списанието е грижа за финансовата грамотност на българите по света, в рамките на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0">Бизнесмрежа за българите по света /БмБС/</a>.
Това е последният проект на <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">„Атлас Финанс” АД</a>, с който се поставя началото на бизнес общуването на българската общност по света.

Редакционият  съвет на списанието през годините е работило в следния състав: председател проф. д-р. ик. Ганчо Ганчев, членове: проф. д-р ик. Ален Бюзле, Франция, проф. д-р ик. Ангел Гроздин, проф. д-р  ик. Асен Конарев, проф. д-р Бьорн Паапе, Германия, ст.н.с. 1-ва ст., Вера Иванова, доц. д-р  ик. Георги Генов, ст. н. с., д-р  ик. Горан Банков, проф. д-р. Дезмонд Макфоран, Шотландия, проф. д-р  Делчо Порязов, доц. д-р ик.  Емил Михайлов, доц. д-р ик. Здравко Гъргаров, Prof. Dr. Зоран Иванович, Хърватска, Univ.,Prof. Dr. rer. coc. oek. Йохан Бразда, Австрия, проф. д-р  ик. Начко Радев, д-р ик. Петър Нейчев, д-р ик. Петър Чобанов, доц. д-р  ик. Румен Гечев, доц. д-р  ик. Румяна Лилова, доц. д-р  ик. Свобода Тошева, доц. д-р Стефан Вачков, Dr. rer. soc. oek. Тоде Тодев, Австрия, проф. д-р ик. Чавдар Николов.

В последните години списанието премина само в електронен вариант financebg.com, който беше списван от редакционната колегия: главен редактор д-р ик. Петър Нейчев, зам. главни редактори проф. д-р ик. Асен Конарев и проф. д-р ик. Ангел Гроздин, редактори Гинка Милушева – Калайджиева, Петя Иларионова, Огнян Дечев, Димитър Гишин и Венелин Йорданов.

Списанието е медиен партньор на Съюза на икономистите в България, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0">Бизнесмрежа за българите по света</a> и Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и Бизнесмрежи.

От издателите:
<a href="http://www.atlasfinance.bg">"Атлас Финанс” АД</a> 

финансова комапния
и редакторите на
Списание Финанси и
<a href="http://financebg.com">Financebg.com</a>

ОСНОВНИ ВИДОВЕ ФИНАНСИ

<a name="публични финанси"></a>1. ДЪРЖАВНИ ФИНАНСИ (ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ) <a href="#начало"></a><a href="#начало">↑</a>

Публичните финанси са система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределение и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации чрез приходи, помощи и дарения, реализация на финансови активи и поемане на дълг.

Министерският съвет организира и ръководи съставянето, внасянето в Народното събрание и изпълнението на държавния бюджет чрез министъра на финансите и първостепенните разпоредители с бюджет.

Висшият съдебен съвет организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт.

Председателят на Народното събрание организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета на Народното събрание.

Органите за управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса организират и ръководят съставянето и изпълнението на бюджетите на социалноосигурителните фондове.

Кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините.

Ръководителите на бюджетните организации, организират и ръководят съставянето и изпълнението на бюджетите си.

Първостепенните разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на бюджетния процес.

Публичните финанси се управляват при спазване на следните принципи:

- всеобхватност - управлението на публичните финанси се осъществява чрез бюджети и сметки на бюджетните организации, включени в консолидираната фискална програма, и наблюдение на останалите лица от сектор "Държавно управление";

- отчетност и отговорност - публичните финанси се управляват по начин, който гарантира отчетността и отговорността на разпоредителите с бюджети;

- адекватност - съответствие на фискалната политика с макроикономическите и социално-икономическите цели;

- икономичност - придобиването с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване дейността на бюджетните организации при спазване на изискванията за качество на ресурсите;

- ефикасност - постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване дейността на бюджетните организации;

- ефективност - степента на постигане целите на бюджетните организации при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от тяхната дейност;

- прозрачност - създаване на възможност за информираност на обществото чрез осигуряване на публичен достъп до информация за макроикономическите и бюджетните прогнози, до данни относно текущото изпълнение на консолидираната фискална програма, както и за използваните методологии/допускания, залегнали при тяхното изготвяне;

- устойчивост - поддържане на текущи нива на приходите и разходите без риск за платежоспособността на държавата или за способността за покриване на задължения в дългосрочен план;

- законосъобразност - спазване на приложимото законодателство, на вътрешните актове и на договорите.

2. КОРПОРАТИВНИ ФИНАНСИ (ФИРМЕНИ ФИНАНСИ)<a href="#начало">↑</a>

<a name="банково дело"></a>3. БАНКОВО ДЕЛО - УПРАВЛЕНИЕ НА БАНКИТЕ. <a href="#начало">↑</a>

Банката е предприятие, което е финансов посредник.

Неговата основна функция е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и кредитиране. Еволюцията на банките започва от древните градове-държави, минава през някогашните антични търговци на пари и лихвари, и продължава и днес, когато банката е финансова институция, предлагаща широк кръг от финансови услуги.

В наши дни терминът банка обикновено се използва за институция, която притежава банков лиценз, издаден от съответната институция за финансов надзор. Той дава право за извършване на най-фундаменталните банкови услуги като приемане на депозити и даване на заеми. Съществуват и финансови институции, които извършват някои банкови услуги, без да покриват юридическото определение на банка.

Думата банка идва от италианското banca, което на свой ред идва от немски и означава пейка. Терминът банкрут идва аналогично от banca rotta, което означава банка, прекратила дейността си, като нейната пейка е счупена физически. Заемодателите в Северна Италия първоначално работели на улицата или в големи зали, където всеки заемодател имал собствена пейка или маса.

Обикновено банките извличат печалба от такси върху финансовите услуги и от лихви върху раздадените заеми.

Социалното осигуряване представлява провеждане на социално икономически мероприятия от страна на държавата свързани с осигуряването на гражданите при временна нетрудоспособност, както и при други случаи.

Осигуряването на всички лица от  Национален осигурителен институт представлява осигурителна съвкупност.

Лицата, които работят и създават осигурителен фонд като внасят осигурителни вноски образуват съвкупността на трудоспособните. Това са работоспособни лица и колкото повече се използва тяхната работна сила, толкова повече вноски се правят в осигурителния фонд.

Съвкупността на нетрудоспособните включва:

- лица в подтрудоспособна възраст – децата, на които социалното осигуряване изплаща месечни добавки до 18 годишна възраст.

- лица в надтрудоспособна възраст – пенсионерите, за които социалното осигуряване е задължено да изплаща пенсии, тъй като те имат натрупани права.

- нетрудоспособни лица в трудоспособна възраст - инвалиди, болни, лица полагащи грижи за болен член от семейството.

Предмет на социалното осигуряване са:

1. държавното обществено осигуряване и

2. допълнителното социално осигуряване.

Държавното обществено осигуряване обхваща общите заболявания, трудови злополуки, професионални болести, майчинство, безработица, старост и смърт.

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при временна неработоспособност, временна намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост, смърт.

Допълнителното социално осигуряване се дели на 3 групи:

1.   допълнително задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;

2.   допълнително доброволно пенсионно осигуряване

3.   допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална      квалификация.

Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване дава възможност за придобиване право на допълнителна пенсия, която е независима от пенсията по държавно обществено осигуряване.

1. Лизинг 

Лизингът е инструмент за финансиране, който представлява възмездно предоставяне на право на временно ползване на движимо имущество или недвидижим имот, предоставен от лизингодател на друго лице /обикновено наричано лизингополучател или наемател/. В замяна лизингополучателят получава изключително право на владеене върху предоставеното му имущество срещу възмездяване на лизингодателя чрез постоянни или предварително договорени плащания.

Лизингът е вид финансова сделка, който улеснява ползването или придобиването на даден актив. Договорът за лизинг се регламентира в Глава двадесет и трета от ТЗ (чл. 342 - 347) и от съответстващите разпоредби на ЗЗД, засягащи договор за наем. В България съществуват два вида лизинг: финансов лизинг и оперативен лизинг. Договорът се сключва между две страни – Лизингодател и Лизингополучател. По силата на този договор Лизингодателят, който е собственик на лизинговата вещ (освен при сублизинг), я предоставя за ползване на Лизингополучателя, който заплаша лизингови вноски за това ползване.

2. Финансов лизинг 

Финансовият лизинг осигурява улеснение при извършването на покупко-продажба на определен актив, когато купувачът не разполага с цялата сума. При този вид лизинг Лизингодателят или вече е собственик, или по искане на Лизингполучателя става собственик на дадена вещ и я предоставя за ползване на Лизингополучателя. Лизинговата вещ се ползва от Лизингополучателя, който плаща всякакви разходи, свързани с вещта (данъци, такси, застраховки и т.н.) и който носи изцяло риска от погиване на вещта. С всяка месечна лизингова вноска Лизингополучателят плаща част от цената на вещта и плаща лихва, заради разсрочването на плащането. След изплащането на последната вноска Лизингополучателят е заплатил цялата цена на вещта и Лизингодателят му прехвърля и собствеността на вещта. Този вид лизинг може да се използва при закупуването на всякакви стоки – при закупуването на автомобили, техника, офис оборудване, производствени машини и т.н. В повечето случаи клиентът иска да закупи стоката от доставчика, но не разполага с или не иска да плати продажната ѝ цена наведнъж. Затова клиентът (лизингополучател) взима стоката на лизинг от доставчика или се обръща към специализирано лизингово дружество. В повечето случаи клиентът (лизингополучател) плаща някаква първоначална вноска или самоучастие от цената на вещта, а останалата част от цената се разделя на месечни вноски, към които обикновено се добавя и лихва. До окончателното изплащане на лизинговия актив Лизингодателят е негов собственик. Това защитава Лизингодателя, защото ако Лизингополучателят не плаща лизинговите вноски, Лизингодателят има право да си върне лизинговата вещ. Така самата вещ служи за обезпечение на лизинговите вноски. След като вещта бъде напълно изплатена от Лизингополучателя на Лизингодателя, последният прехвърля собствеността на Лизингополучателя.

За да може едно дружество да извършва финансов лизинг по занятие, то трябва да е лицензирано от Българска Народна Банка и да отговаря на изискванията на Закона за кредитните институции и на Наредба №26 на БНБ за финансовите институции.

3. Видове лизинг:

- Според икономическата същност

Финансов и експлоатационен (оперативен) - това е най-разпространеното деление в практиката. Тази класификация е определяща за счетоводното отразяване на лизинговия договор. Изискванията за определяне на един договор като финансов лизинг са различни в различните страни. В САЩ, например, за да се определи даден лизинг като финансов (capital lease) е необходимо да е налице само едно от четирите условия: чрез лизинга имуществото става собственост на наемателя в края на лизинговия период; лизингът дава право на наемателя да закупи наетото имущество на изгодна цена (по-ниска от реалната); лизинговият период се равнява на 75% или повече от определения икономически живот на наетото имущество; действителната стойност на минималните лизингови плащания в началото на лизинговия период се равнява на 90% или повече от чистата реална стойност на наетото по това време имущество. Разграничаването на лизинга на финансов и експлоатационен се базира на това, до каква степен рисковете и изгодите, свързани със собствеността (използването) на актива, се прехвърлят от наемодателя върху наемателя, а не толкова правната форма на самия договор. По определение за финансов лизинг се смята този, при който лизингодателят прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. А като експлоатационен лизинг се определя всеки лизинг, който не може да бъде класифициран като финансов.

- Според обекта на лизинга (лизинг от първа ръка)

На дълготрайни активи, на краткотрайни активи, на трудови ресурси. От своя страна лизингът на дълготрайните активи бива: лизинг от първа ръка (first hand leasing) - обектът е нов и няма определена амортизация; лизинг от втора ръка (second hand leasing) - обектът е употребяван и има набрана амортизация, след ремонт е възстановен и в цената на договора се включва тази възстановителна стойност; лизинг по остатъчна стойност - в договорната цена се включва остатъчната стойност на обекта. Лизингът на краткотрайни активи бива: промишлен - обект тук са суровини, материали и полуфабрикати предназначени за производствена дейност; търговски - обект тук са краткотрайни активи за лични потребности (този вид не може да е международен тъй като според Конвенцията за международен финансов лизинг тя не се прилага за обекти за крайно потребление). Лизингът на трудови ресурси се нарича персонален лизинг и се прилага в международната практика за екипи от специалисти в определено направление.

- Бруто лизинг и нето лизинг

Според това коя от страните поема риска и задълженията свързани с поддръжката и обслужването на обекта -. При бруто лизинг (full leasing) лизингодателят поема по-голямата част от задълженията във връзка с обекта (разходи за монтаж, пускане в експлоатация и др.). Когато наемодателят осигурява екип от специалисти, осигуряващи поддръжката на обекта имаме пълносервизен лизинг ( wash leasing). При нето лизинга (net leasing) - всички разходи, задължения и рискове от погиване на актива са за сметка на лизингополучателя. Тук разновидността е нето-нето лизинга (net-net leasing), при който в договора има клауза за връщане на актива по определена цена.

- Лизинг с право на закупуване и лизинг без право на закупуване 

В зависимост от възможността за промяна формата на собственост. Лизингови договори с право на закупуване най-често са тези за обект с кратък икономически живот. Тази клауза обикновено влиза в сила в края на договорения срок, но може да се упражни и по-рано, чрез използване на предварително уговорен начин за определяне на покупната цена. За това се прилагат различни начини, но най-често покупната цена е равна на остатъчната стойност на обекта. Възможно е тя да се определи и като процент от текущата пазарна цена в момента на прехвърляне на собствеността или да се използва експертна оценка. При лизинговите договори без право на закупуване, след изтичане на срока обекта се връща на лизингодателя. Той може да му направи ремонт и отново да го даде на лизинг, да го продаде на трето лице и др.

- Вътрешен и международен лизинг

в зависимост от мястото на стопанска дейност на субектите в лизинговия договор. Тук е важно да се отбележи, че се говори за място на стопанска дейност, а не за националност на участващите страни. Според изискванията на Конвенцията за международен финансов лизинг лизингодателят и лизингополучателят трябва да осъществяват дейността си на територията на различни държави.

- Едностранен, двустранен и многостранен лизинг 

В зависимост от броя на субектите финансиращи операцията. Едностранния лизинг има един лизингодател, който закупува активи със собствени средства. Такъв случай имаме и когато доставчика и лизингодателя са едно и също лице, най-често при оперативния лизинг. При двустранния лизинг участие взема и още една кредитна институция освен лизингодателя, които си поделят финансирането. Многостранен лизинг се използва при обекти с много висока стойност и голям лизингов срок. Такъв е разделният лизинг (leveraged leasing) - при него от страна на лизингодателя участват няколко субекта: лизингов брокер, доверителна компания, финансираща банка.

- Пряк и обратен лизинг

Според последователността на сключване на лизинговата сделка -. При прекият лизинг имаме един лизингов договор между лизингодателя и лизингополучателя. Лизингодателят подписва и договор с доставчика за доставка на лизинговия обект при предварително одобрение от страна на лизингополучателя. След това по силата на подписаните договори доставчика извършва реалното предаване на обекта на лизингополучателя, от който момент започва да тече и срока на лизинговия договор. 

През последните 1-2 години у нас се прокрадна понятието обратен лизинг. Като финансова техника той е известен отдавна. При обратния лизинг (lease back) е налице двустранна сделка, при която доставчикът се явява и лизингополучател, т.е. доставчикът продава актива на лизингодателя и след това го наема при условията на лизинг. В зависимост от това дали доставчикът ще се ползва от значителните рискове и изгоди от актива или не, такова договорно споразумение се определя като продажба с обратен финансов лизинг или съответно с обратен оперативен лизинг. По този начин доставчикът получава парични средства и подобрява своята ликвидност и финансовото си състояние, но влошава съотношението дълг - капитал с всички неблагоприятни за фирмата последици.

- Сублизинг

Съществува и разновидността лизинг на доставчика (supplier’s leasing) или сублизинг. Сублизингът е финансова техника, при която лизингополучателят по договор за финансов лизинг на свой ред преотдава получения актив на трето лице (сублизингополучател). По този начин той се превръща в лизингодател. У нас това право на сублизинг е уредено в Търговския закон, чл. 346. Сублизингът е много широко разпространен у нас. По-голямата част от компаниите, предлагащи скъпоструващи стоки на своите клиенти под формата на финансов лизинг, всъщност са сублизингодатели. Най-често основният лизингодател е чуждестранна компания, която е купила съответния актив и го е предоставила на българския си партньор под формата на финансов лизинг. Обичайната практика е сублизинг да се осъществява със съгласието на основния лизингодател. При сублизинговите схеми възнаграждението на сублизингодателя се формира като разлика от размера на лихвите, които той получава от сублизингополучателите и лихвите, които дължи на основния лизингодател. Всички негативи, свързани с евентуално просрочие на плащането от страна на сублизингополучателите, рефлектират върху сублизингодателя.

 

Определенията за финансово инженерство са много и различни. Ето няакои от тях.

Според  Дж. Д. Финерти: “Финансовият инженеринг включва в себе си проектирането, разработката и реализацията на иновационни финансови инструменти и порцеси, а така също и творческо търсене на нови подходи към решаването на проблемите в областта на финансите” . Учебно-научна дисциплина за изучаване на инструментите, техниките и стратегиите за управление на финансовия риск чрез финансово производните инструменти, фючърси, опции и суапи. Обект на разглеждане са по-сложните хибридни, екзотични и синтетични деривативи.

Финансово инженерство или компютърни финанси (на английски като computational finance и financial engineering) e междудисциплинарна област, която се основава на изчислителния интелект, математическите финанси, числени методи и компютърни симулации, за да се търгува, хеджира и да се вземат инвестиционни решения, както и да се подпомага управлението на риска от тези решения – според  Уикипедия.

Математици и физици, използвайки математически и физически модели,те извършиха безпрецедентна революция  на Фондовите пазари.

Наричат ги „ракетни специалисти”или „кванти”. Те въведоха в практиката множество финансови продукти, като лихвения суап, облигациите с нулев купон. Тези  специалисти носят на брокерските фирми за които работят и техните клиенти  стотици милиони печалби.

В началото на 70 години ракетните специалисти  и техните компютърни  програми изпълняваха само  помощни функции, като обработка на данни с цел да се овладее обемът на нарастващата търговия. Със започването на лудия танц на  лихвените проценти,компаниите  на Wall Street, започват да се обръщат към квантите. Фирмите се нуждаеха от защита от  лудото движение на цените на облигациите. Те откриха, че старият начин на хеджиране на една облигация с друга, но с различен падеж, често води до загуби. Ракетните учени решиха проблема, като използваха”изпъкналостта”/convexity/-средство от математическия анализ, което описва поведението на цените на облигациите в условията на бурни движения на лихвените проценти. Изобретиха също и нови средства за хеджиране, използващи опции и фючърсни контракти. Днес „квантите”са централни фигури в практически всички дейности на фондовите пазари.

ДЕРИВАТИ

Какво представляват ДЕРИВАТИТЕ? Дериватите са финансови споразумения между две страни за плащане на суми, които се определят или произтичат от състоянието на някакъв общоприет еталон. Дериватите се емитират във връзка с валути, стоки, корпоративни или правителствени дългове, жилищни ипотеки, акции, лихвени проценти, или всякакви комбинации с тях. Дериватите биват 2 категории-договори от вида на опциите и такива от вида на вауърдите. Могат да се регистрират на борсата, както фючърсите и опциите върху ациите или да се търгуват по частен път.

Форуърдния договор или т.нар. форуърд представлява нестандартизиран договор, сключен  между две страни за покупка или продажба на определен актив в бъдеще по цена, договорена днес. Форуърд сделката е противоположна по същност на спот сделката, която представлява споразумение за покупка или продажба на актив в деня на сключване на сделката. Страната, която се съгласява да закупи базовия актив на определената бъдеща дата, заема дълга позиция, а тази, която ще го продаде, заема къса позиция. Цената, която договарят страните по договора, се наричадоговорна цена и е равна на бъдещата цена в момента, в който се сключва договора.

Форуърдния договор е една от многото форми на покупко-продажба на ценни книжа, при която времето и датата на търговия не съвпадат.

Форуърд цената на такъв договор обикновено е противоположна на спот цената – тази, по която базовият актив преминава в други ръце на спот датата. Разликата между форуърд цената и спот цената е получаващата се при форуърд договорите премия или отстъпка, т.е. формиращата се печалба или загуба от страна на купувача. Форуърдите, както и другите деривативни финансови инструменти, могат да се използват както за хеджиране на риска (обикновено валутно-курсовия риск), така и като средство за спекулация.

Много подобни на форуърдите са фючърсите, но, естествено, се и различават в някои отношения. Форуърдните договори са подобни на фючърсните, но форуърдите не се търгуват на борсата, нито пък са стандартизирани договори. Търгувайки се извън борсата, форуърдите могат да бъдат персонализирани. Следователно, форуърдният контракт може да изисква от губещата страна да осигури някакъв залог или допълнително обезпечение за да подсигури печелещата страна.

Фючърсите са друг вид инструмент за търговия. Те са сходни по характеристика с опциите, като основната разлика е, че опциите дават на притежателя им правото да продадат или закупят базовия актив в периода до изтичане на договора, докато притежателят на фючърсен договор е задължен да изпълни условията по договора си.

Фючърсите са финансов договор, задължаващ купувача да закупи актив (или продавачът да продаде актив), като стока или финансов инструмент, на предварително определена дата и цена. Фючърсните договори определят вида и количеството на базовия актив; те са стандартизирани и търговията се извършва на фючърсни борси. Някои договори може да изискват действителната доставка на актива, докато други се извършват в изцяло паричен вид. Фючърсните пазари се характеризират с възможността да използват много висок ливъридж, в сравнение с фондовите пазари.

Фючърсните договори подсигуряват своята ликвидност, като бъдат високо стандартизирани и могат да се използват за хеджиране или спекулации върху движенията на цените на базовия актив.

Техниките за хеджиране се използват с цел да се гарантира цена, за да може, например, да се изготви план за фиксирани разходи в бъдещето, осигурявайки наличието на начално количество капитал. Въпреки това, ако компания закупи договор с цел хеджиране срещу увеличение на цените, а в действителност пазарната цена на стоката бъде значително по-ниска в момента на доставка, компанията може да се озове в позиция, където е катастрофално неконкурентноспособна.

Форуърдите са почти като Фючърсите. Също като при тях и тук цената и датата на доставка за предварително определени. Разликата е, че форуърдите се търгуват на извън борсови пазари, поради което са изложени на пазарен и кредитен риск (риск от неизпълнение на договора от отсрещната страна), например неизпълнение на плащането на определената цена. Печалбата се реализира само на датата на сетълмента, поради което кредитния риск може да се увеличава. Друга разлика е, че форуърдните договори могат да бъдат изменяни, т.е. могат да се договарят различни условия, като например маркиране към пазара (mark-to-market) и ежедневен маржин (daily margining), което е типично за фючърсните договори, и се използва с цел намаляване на кредитния риск.

В същото време, форуърдните договори, обратно на фючърсните, имат много ниска, дори никаква пазарна ликвидност. 

Лихвеният суап е контракт между две страни за размяна през определен период на фиксирани лихвени плащания за плаващи лихвени плащания върху една и съща въображаема главница. Нейният размер се фиксира само, за да се определи размерът на лихвените плащания. Затова тя се нарича "въображаема главница". 
Съгласно условията за лихвените суапи най-често едната от страните изплаща на другата фиксирани лихвени плащания, а получава плащания, свързани с някакъв плаващ лихвен индекс. Страната, изплащаща фиксирания процент се нарича купувач на суапа, а страната плащаща плаващия лихвен процент, се нарича продавач. 
Традиционно двете страни в споразумението се наричат контрагенти. Обикновено размяната на лихвените плащания се извършва на едни и същи, предварително определени дати. Най-често се изплаща само нетната разлика между фиксираните и плаващите плащания, като страната, в чиято полза е тази разлика, я получава. 
Лихвените суапи се търгуват извънборсово. Извънборсовият пазар е съставен от група от дилъри, включващи най- големите международни търговски и инвестиционни банки, които разменят оферти за покупка и продажба на суапи по телекомуникационни връзки. Суаповите дилъри са посредници в размяната на паричните потоци между различни клиенти. Дилърите действат като маркет мейкъри, като котират цени купува и продава, по които са готови незабавно да встъпят в суапов контракт. 

Опция-финансов продукт, даващ определени правомощия на притежателя му, които обаче нямат задължителна сила. Например опцията може да дава право да се закупуват долари на определена цена в рамките на определен период. Опцията може свободно да се упражни или да не се упражни, тъй като по нея няма задъмжение за сключване на сделката. Опцията дава право, но не и задължение. Притежателят на опцията има правото да се възползва от благоприятното изменение на цените, като губи само премията, платена за опцията, ако цените се изменят в обратна посока.

Облигациите с нулев купон. Този вид не предоставя лихва, но за сметка на това се издава с отстъпка от номиналната стойност. С други думи, притежателят плаща по-малко пари за облигацията, в сравнение с главницата, която ще получи на падежа, вместо да получава лихва с течение на времето.