Разлика между версии на „Списание "Финанси"“

<img src="http://b4bg.com/baners/baner_fbg.png" alt="" />

ВИЗИЯ

<a href="http://www.financebg.com" target="_blank">www.financebg.com</a> - Интернет Медия за Финанси и Бизнес – новини, анализи и прогнози. Читателска аудитория - Българската диаспора по целия свят.
Списание “Финанси и финансова политика’’ и електронния му вариант „<a href="http://financebg.com" target="_blank">www.financebg.com</a>” ИНФОРМИРА аудиторията си за всичко, свързано с управление на паричните потоци в ДЕВЕТ ОСНОВНИ ВИДОВЕ на понятието ФИНАНСИ:

<a href="#публични финанси">1. Държавни финанси (публични финанси)</a>
<a href="#Корпоративни финанси">2. Корпоративни финанси (фирмени финанси)</a>
<a href="#банково дело">3. Банково дело - управление на банките.</a>
<a href="#международни финанси">4. Международни финанси</a>
<a href="#лични финанси">5. Лични финанси </a>
<a href="#Социално осигуряване">6. Социално осигуряване</a>
<a href="#Пенсионни фондове">7. Пенсионни фондове</a>
<a href="#Лизинг">8. Лизинг</a>
<a href="#Застраховане">9. Застраховане</a>

Както и най-важното от ОБЩИТЕ ОБЛАСТИ НА ФИНАНСИТЕ:
<a href="#Финансово инженерство">1. Финансово инженерство</a>
<a href="#Инвестиционен мениджмънт">2. Инвестиционен мениджмънт</a>
<a href="#Експериментални финанси">3. Експериментални финанси</a>
<a href="#Финансови пазари">4. Финансови пазари</a>
<a href="#Финансови институции">5. Финансови институции</a>


Първа грижа на издателите и редакторите в тези области, свързани с финансите, е да отразяваме актуална, ежедневна информация и анализи, предназначени за всички българи по света.

Втора грижа на редакционната колегия е да полага усилия за финансовата грамотност на всички българи по света, с което искаме да се подобри ефективността на българския бизнес и да се намалят възможностите за финансови измами.

МИСИЯ И ЦЕЛИ
Идеята за издаване на списание "Финанси и финансова политика" принадлежи на г-н д-р ик. Петър Нейчев, проф. д-р ик. Асен Конарев и проф. д-р ик.  Ангел Гроздин и проф. д-р ик. Ганчо Ганчев. Тя се роди в опита ни да запълним празнината от отсъствието на периодичен орган, акцентиращ върху проблемите на финансовия сектор като цяло, при това както в прагматичен, така и в  теоретичен план. Излизащите тогава и сега вестници и списания са относително тясно специализирани и, като правило, придържащи се към определен тип стандартно представяне на събитията във финансовия свят.
Нашата задача през изминалите години е била да подберем интересни и логически състоятелни материали, засягащи важни аспекти от развитието на българските финансови пазари и световната валутно-финансова система. В последствие издателската дейност е поета от <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">«Атлас Финанс» АД</a> – финансова компания.
Рождената дата на списание „Финанси и финансова политика” е  11.10.2003г., когато е подписан договор за учредяване на консорциум „Българска финансова общност”, с учредители Корпорация „Съединение” АД – София,  Обединена търговска компания „Орфей” АД – Смолян, „Популярна каса 95” АД- Пловдив, Съюз на икономистите – Пловдив, БАККОБ.
Това списание продължава историята на списанието „Банки, Инвестиции, Пари”, което беше основано от същите издатели и редактори.
Появата на списание “Финанси и финансова политика”- в книжен вариант, както и на web-страницата www.financebg.com имаха за цел, да отразяват актуалните проблеми в областта на финансите и възможностите за тяхното решаване, функционирайки като съвременна интернет-медия. През изминалите години на страниците му бяха поместени  значими теоретични и приложни финансови и икономически научни разработки, анализи, прогнози от видни научни работници, финансисти и икономисти от България и чужбина.
Списанието е търсило и ще търси  най-прекия път към читателя от сферата на  финансите, научните работници от творческите лаборатории и научни институти.
Амбицията ни е да подпомагаме приложението на достиженията на науката в дейността и управлението на финансите в условията на динамично влияние на външни и вътрешни фактори върху финансови пазари не само в България, но и в нашия регион, в Европа и Света.
На страниците на нашата медия  отделяме място за широка публична дискусия по бъдещите предизвикателства и финансови проблеми преди и след  приемането на България в Европейския съюз. Чрез тази наша финансова медия създаваме условия за разширяване на сътрудничеството между научните работници и предприемачите за подпомагане разработването на съвместни проекти във финансовата сфера и бизнеса.
Във връзка с това организирахме кръгла маса през Международната година на Микрокредитирането’2005 под наслов: ”Кредитните кооперации - ефективни организации за микрофинансиране”. Със свои трудове участваха както наши, така и видни чуждестранни гости – Univ.,Prof. Dr. rer. coc. oek. Йохан Бразда, Dr. rer. soc. oek. Тоде Тодев и др.
На 9.05.2005 г. кандидатствахме пред Патентното ведомство на Р България и получихме свидетелство за запазена марка за името на списанието - „Финанси” с рег.номер 51392.

Списание “Финанси и финансова политика” ежегодно  участва на финансовото изложение в НДК „FinExpo”. Освен с услугите, които показва там на клиентите, Популярна каса може да се похвали и с медийното съдействие на нашето списание и неговата интернет страница.

Цялостната издателска дейност на консорциум ”Българска Финансова Общност” и неговия правоприемник <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">„Атлас Финанс” АД</a>, включва и следните наши издания:
- „Банковите кризи”, с автор Петър Нейчев. Книгата разглежда причините за банковите кризи по света и специфичните особености на банковата криза в България през 1996г.;
- „Популярните банки”, с автор Петър Нейчев, в която на едно място са събрани различните направления при възникването на кооперативните кредитни организации, представянето им по света и в България, както и идеи за развитието на тези структури в условията на интернет и новата българска действителност;
- „Платформата COBOS” и електронната търговия с ценни книжа чрез Популярна каса-от авторски колектив – предназначена за всички, които проявяват интерес към инвестирането в ценни книжа на Българската фондова борса;
- „FOREX пазарът” и как да инвестираме на международните валутни пазари чрез лицензирания инвестиционен посредник Популярна каса, също от авторски колектив.
- „Бизнесмрежи. Съединение през Прехода и Кризата” – DVD книга

Екипът, който издава това списание, има за цел да отразява актуалните проблеми в областта на бизнеса и финансите и да показва начините за тяхното решаване. И това е една достижима цел, благодарение на авторския колектив, който е сформиран от изтъкнати научни работници, бизнесмени и специалисти. Новините, анализите и статиите, които се поместват на страниците на списанието са техни научни и творчески трудове.
Важна мисия на списанието е грижа за финансовата грамотност на българите по света, в рамките на <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0">Бизнесмрежа за българите по света /БмБС/</a>.
Това е последният проект на <a href="/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%A4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81">„Атлас Финанс” АД</a>, с който се поставя началото на бизнес общуването на българската общност по света.

Редакционият  съвет на списанието през годините е работило в следния състав: председател проф. д-р. ик. Ганчо Ганчев, членове: проф. д-р ик. Ален Бюзле, Франция, проф. д-р ик. Ангел Гроздин, проф. д-р  ик. Асен Конарев, проф. д-р Бьорн Паапе, Германия, ст.н.с. 1-ва ст., Вера Иванова, доц. д-р  ик. Георги Генов, ст. н. с., д-р  ик. Горан Банков, проф. д-р. Дезмонд Макфоран, Шотландия, проф. д-р  Делчо Порязов, доц. д-р ик.  Емил Михайлов, доц. д-р ик. Здравко Гъргаров, Prof. Dr. Зоран Иванович, Хърватска, Univ.,Prof. Dr. rer. coc. oek. Йохан Бразда, Австрия, проф. д-р  ик. Начко Радев, д-р ик. Петър Нейчев, д-р ик. Петър Чобанов, доц. д-р  ик. Румен Гечев, доц. д-р  ик. Румяна Лилова, доц. д-р  ик. Свобода Тошева, доц. д-р Стефан Вачков, Dr. rer. soc. oek. Тоде Тодев, Австрия, проф. д-р ик. Чавдар Николов.

В последните години списанието премина само в електронен вариант financebg.com, който беше списван от редакционната колегия: главен редактор д-р ик. Петър Нейчев, зам. главни редактори проф. д-р ик. Асен Конарев и проф. д-р ик. Ангел Гроздин, редактори Гинка Милушева – Калайджиева, Петя Иларионова, Огнян Дечев, Димитър Гишин и Венелин Йорданов.

Списанието е медиен партньор на Съюза на икономистите в България, <a href="/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0">Бизнесмрежа за българите по света</a> и Българска асоциация на кооперативните кредитни организации и Бизнесмрежи.

От издателите:
<a href="http://www.atlasfinance.bg">"Атлас Финанс” АД</a> 

финансова комапния
и редакторите на
Списание Финанси и
<a href="http://financebg.com">Financebg.com</a>

ОСНОВНИ ВИДОВЕ ФИНАНСИ

1. <a href="http://financebg.com/#/cat_id/54/offset/0" target="_blank">ДЪРЖАВНИ ФИНАНСИ</a> (ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ) <a href="#начало">↑

</a>

Финансите са „съвкупност от парични отношения, които се създават в процеса на набирането на паричните средства и разходването им, исторически свързани със съществуването на държавата; държавно съкровище, приходи и разходи на държавата, парично състояние; пари, парични средства“ (1). Думата „финанси“ произлиза от латинската дума „financia“ и в превод от латински ез. означава/доход/ , /наличност/ (2).

В превод от старофренски от 13 век понятието „финанси“ означава „плащане, разход, уреждане на дълг (...) “ (3). В средновековния латински понятието се тълкува като /плащане при уреждането на глоба или данък/. Идеята за „приключване на нещо“ чрез удовлетворяване се съдържа в гръцката дума „telos“ и се превежда като /край/ , /цел/ или /предназначение/. В исторически аспект, в сравнително ограничен смисъл, терминът е използван от философи като Аристотел и др. В мн.ч. се превежда като /услуги, дължими такси, изискани от държавата, финансови средства/.

В средата на 15 век френският превод постепенно е променен и въведен в англ. ез. като /откуп/ или /за откуп/ , а в края на 15 век /данъчно облагане/ и (...) /управление на парите/. В някои източници (4) терминът „finance“ от англ. ез. се превежда като /капитал; парични средства; доходи; финанси/. В други източници (5) понятието „финанси“ се тълкува като: /(1) управление на приходите; (...) сделки за пари (...), които засягат обществото (...) областта на банковото дело и инвестициите; (2) финанси, парични средства, както на едно правителство, фирма, организация или физическо лице; (3) запасяване с пари или капитал; получаване на пари или <a href="https://vivacredit.bg/">бързи кредити</a> (...)/.

Финансите са „наука, която описва управлението, създаването и изследването на парите, банкирането, кредитирането, инвестициите, активите, пасивите (...)/ (6). В практиката думата „финанси“ се използва като синоним на „пари“. Под действието „финансирам“ се разбира „снабдявам с пари“.

<a href="#начало"></a>Публичните финанси са система за осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределение и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации чрез приходи, помощи и дарения, реализация на финансови активи и поемане на дълг.

Министерският съвет организира и ръководи съставянето, внасянето в Народното събрание и изпълнението на държавния бюджет чрез министъра на финансите и първостепенните разпоредители с бюджет.

Висшият съдебен съвет организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета на съдебната власт.

Председателят на Народното събрание организира и ръководи съставянето и изпълнението на бюджета на Народното събрание.

Органите за управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса организират и ръководят съставянето и изпълнението на бюджетите на социалноосигурителните фондове.

Кметовете организират и ръководят съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на бюджетите на общините.

Ръководителите на бюджетните организации, организират и ръководят съставянето и изпълнението на бюджетите си.

Първостепенните разпоредители с бюджет разработват и утвърждават вътрешни правила за организация на бюджетния процес.

Публичните финанси се управляват при спазване на следните принципи:

- всеобхватност - управлението на публичните финанси се осъществява чрез бюджети и сметки на бюджетните организации, включени в консолидираната фискална програма, и наблюдение на останалите лица от сектор "Държавно управление";

- отчетност и отговорност - публичните финанси се управляват по начин, който гарантира отчетността и отговорността на разпоредителите с бюджети;

- адекватност - съответствие на фискалната политика с макроикономическите и социално-икономическите цели;

- икономичност - придобиването с най-малки разходи на необходимите ресурси за осъществяване дейността на бюджетните организации при спазване на изискванията за качество на ресурсите;

- ефикасност - постигането на максимални резултати от използваните ресурси при осъществяване дейността на бюджетните организации;

- ефективност - степента на постигане целите на бюджетните организации при съпоставяне на действителните и очакваните резултати от тяхната дейност;

- прозрачност - създаване на възможност за информираност на обществото чрез осигуряване на публичен достъп до информация за макроикономическите и бюджетните прогнози, до данни относно текущото изпълнение на консолидираната фискална програма, както и за използваните методологии/допускания, залегнали при тяхното изготвяне;

- устойчивост - поддържане на текущи нива на приходите и разходите без риск за платежоспособността на държавата или за способността за покриване на задължения в дългосрочен план;

- законосъобразност - спазване на приложимото законодателство, на вътрешните актове и на договорите.

                                                                               Литература:

1. Колектив. Речник на чуждите думи в българския език. С: Наука и изкуство, 2007, Пето издание, с. 801.
2. Пак там.
3. <a href="http://www.etymonline.com">http://www.etymonline.com</a>
4. Колин, П. Английско-български речник. Банково дело и финанси. – Пловдив: Летера, 2002г.,с. 130.
5. <a href="http://www.dictionary.com">www.dictionary.com</a>
6. <a href="http://www.investopedia.com">http://www.investopedia.com</a>
7. <a href="http://bg.wikipedia.com/">http://bg.wikipedia.com/</a>

<a name="Корпоративни финанси"></a>2. <a href="http://financebg.com/#/cat_id/54/offset/0" target="_blank">КОРПОРАТИВНИ ФИНАНСИ</a> (ФИРМЕНИ ФИНАНСИ)<a href="#начало">↑</a>

Финансите на фирмата са основа на финансите на страната по две основни причини:

• Във фирмата се генерират ресурсите, формиращи в главна степен финансите на държавата;
• Фирмата е главен обект на финансово-данъчен контрол.

Няма общоприето становище за същността на финансите на фирмата и финансовия мениджмънт. Някои автори (8) определят „финансите на фирмата като парични средства, които изразяват движението, състоянието и ефективното балансиране на паричните потоци, с цел постигане на максимален размер богатство за собствениците му“. Подобен характер има и следното определение (9) : „Финансите на фирмата могат да се характеризират най-общо, като приложение на съвкупност от икономически принципи за постигане на максимален размер богатство на собствениците й“

Много често понятието „финанси на фирмата“ се идентифицира с понятието „корпоративни финанси“. Така някой автори считат (10) , че корпоративните финанси „изразяват специфичността на парите (финансовите потоци), подредени от формирането, разпределението на паричните постъпления чрез използването от финансовите органи на регламентирани от държавата методи с цел осъществяване на непрекъснатост на стопанската дейност и увеличаване на богатството на собствениците на фирмата“. В случая под корпорация се разбира съюз, група, обединение на хора с еднакви интереси.

Значително по кратко и ясно е определението което дава Й. Аврамов (11) , според когото „Корпоративните финанси са парични отношения, обслужващи производствено-стопанската дейност“. Авторът обособява корпоративните парични отношения в пет направления.
Като анализира различните измерения в теоретичните основи на финансите на фирмата. В. Адамов (12) посочва, че различията се дължат на приемането или отхвърлянето на една от следните три базови концепции:

• Финансите на фирмата имат за предмет паричните сделки, засягащи производството и търговията;
• Финансите на фирмата се свеждат до събирането и използването на фондовете (капиталите);
• Финансите на фирмата са съставна част на общата управленска политика.

Авторът отбелязва, че първата базова концепция е етап от развитието на финансовата теория, която вече не е актуална.

Според Н. Петрова (13) „корпоративните финанси (...) са специфични парични отношения, пораждащи се при възникването и в процеса на функционирането на корпоративните структури“.

Сравнително кратко, но независимо от това достатъчно пълно е определението, което Г. Петров и колектив (14) дава на понятието „финанси на фирмата“. Според авторите „Финансите на фирмата са паричните отношения при формирането на нейния капитал и при влагането му в реални активи с цел да се увеличава богатството на собствениците“. Представеното кратко и съдържателно определение ограничава до известна степен инвестиционния процес, ориентирайки го само към реалните активи.

Като използваме достигнатото до този момент в теорията за същността за финансите на фирмата ще направим следния опит за дефиниция:
Финансите на фирмата са система от парични отношения насочени към оптимизиране на процесите на финансиране и инвестиране при критерий максимизация на богатството на собствениците на фирмата. Както в това, така също и в някои от посочените преди определения се открояват четири основни компонента:

- парични отношения;

- набиране на капитали;

- инвестиране в активи;

- нарастване на богатствата.

                                                                               Литература:

1. (8) Айнаджиев, А. и Й. Аврамов. Финанси на предприятието. Габрово: УИ, 1999, с.7.
2. (9) Динев, Д. и Д. Недялков. Финанси на съвременната фирма, София, 1992, с. 8.
3. (10) Грозданов, Б. Финанси, част втора, Корпоративни финанси. Велико Търново: Абагар, 1998, с.8.
4. (11) Аврамов, Й. Финанси на малката и средната фирма (Корпоративни финанси) София: Сиела, 2004, с.15.
5. (12) Адамов, В. Финанси на фирмата. Велико Търново: Абагар, 2006, с.15.
6. (13) Петрова, Н. Принципи на корпоративните финанси. С.: Сиела, 2010, с. 27.
7. (14) Петров Г. и колектив. Корпоративни финанси. Кратък курс. С: Тракия-М, 2004, с. 1.

<a name="банково дело"></a>3. <a href="http://www.popkasa.bg/companies/type/1" target="_blank">БАНКОВО ДЕЛО - УПРАВЛЕНИЕ НА БАНКИТЕ</a>. <a href="#начало">↑</a>

Банката е предприятие, което е финансов посредник.

Неговата основна функция е да предлага услуги, свързани със съхранение на ценности и кредитиране. Еволюцията на банките започва от древните градове-държави, минава през някогашните антични търговци на пари и лихвари, и продължава и днес, когато банката е финансова институция, предлагаща широк кръг от финансови услуги.

В наши дни терминът банка обикновено се използва за институция, която притежава банков лиценз, издаден от съответната институция за финансов надзор. Той дава право за извършване на най-фундаменталните банкови услуги като приемане на депозити и даване на заеми. Съществуват и финансови институции, които извършват някои банкови услуги, без да покриват юридическото определение на банка.

Думата банка идва от италианското banca, което на свой ред идва от немски и означава пейка. Терминът банкрут идва аналогично от banca rotta, което означава банка, прекратила дейността си, като нейната пейка е счупена физически. Заемодателите в Северна Италия първоначално работели на улицата или в големи зали, където всеки заемодател имал собствена пейка или маса.

Обикновено банките извличат печалба от такси върху финансовите услуги и от лихви върху раздадените заеми.

Социалното осигуряване представлява провеждане на социално икономически мероприятия от страна на държавата свързани с осигуряването на гражданите при временна нетрудоспособност, както и при други случаи.

Осигуряването на всички лица от  Национален осигурителен институт представлява осигурителна съвкупност.

Лицата, които работят и създават осигурителен фонд като внасят осигурителни вноски образуват съвкупността на трудоспособните. Това са работоспособни лица и колкото повече се използва тяхната работна сила, толкова повече вноски се правят в осигурителния фонд.

Съвкупността на нетрудоспособните включва:

- лица в подтрудоспособна възраст – децата, на които социалното осигуряване изплаща месечни добавки до 18 годишна възраст.

- лица в надтрудоспособна възраст – пенсионерите, за които социалното осигуряване е задължено да изплаща пенсии, тъй като те имат натрупани права.

- нетрудоспособни лица в трудоспособна възраст - инвалиди, болни, лица полагащи грижи за болен член от семейството.

Предмет на социалното осигуряване са:

1. държавното обществено осигуряване и

2. допълнителното социално осигуряване.

Държавното обществено осигуряване обхваща общите заболявания, трудови злополуки, професионални болести, майчинство, безработица, старост и смърт.

Държавното обществено осигуряване предоставя обезщетения, помощи и пенсии при временна неработоспособност, временна намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост, смърт.

Допълнителното социално осигуряване се дели на 3 групи:

1.   допълнително задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт;

2.   допълнително доброволно пенсионно осигуряване

3.   допълнително доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация.

Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване дава възможност за придобиване право на допълнителна пенсия, която е независима от пенсията по държавно обществено осигуряване.

Пенсионният фонд (Pension fund) е съвкупност от финансови активи, направени като вноски за сметка на публични или частни субекти, включително физически лица. Пенсионните фондове са част от пенсионните системи и служат за гарантиране и финансово обезпечение на правата на гражданите на пенсия.

Държавните пенсионни фондове са създадени в резултат от социалната политика по проекта за социална държава на Бисмарк  в Германската империя.

Частните пенсионни фондове първоначално възникват в страните с англо-американска пенсионна система (Англия, САЩ, Канада), но в края на 20 век се разпространяват и в други страни, включително и в някои европейски, сред които и България. Според българското законодателство (КСО от края на 1999 г.),  Частните пенсионни фондове могат да бъдат само лицензирани от КФН акционерни дружества, чийто предмет на дейност е единствено и само допълнително пенсионно осигуряване.  На българският пазар функционират четири вида фондове за допълнително пенсионно осигуряване - доброволни, професионални, универсални и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми. Дейността на частните пенсионни фондове в България се регулира от Комисията по финансов надзор. От 1 юли 2004 г. управляващите дружества публикуват ежедневно стойността на един дял във всички управлявани от тях фондове.

Участието в Универсален пенсионен фонд е задължително за всички лица, родени след 31.12.1959 г., които са осигурени в съответствие с Кодекса за социално осигуряване. То дава право на допълнителна пожизнена пенсия за старост, независимо и отделно от пенсията от Държавното обществено осигуряване. Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване постъпват в Универсални пенсионни фондове, които управляват парите на осигурените лица до и след придобиване право на пенсия.

Размерът на осигурителната вноска се определя всяка година с Кодекса за социално осигуряване. Тя е месечна и не представлява допълнителен разход нито за работодателя, нито за служителя, защото е част от задължителните осигурителни вноски, които се превеждат към фондовете на Държавното обществено осигуряване. Вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване постъпват по специализирана сметка на Националната агенция за приходите (НАП). Впоследствие НАП превежда постъпилите средства към Универсалния фонд на осигуреното лице.

Месечната вноска за Универсален пенсионен фонд за 2014 г. е 5% от осигурителния доход на лицето и се разпределя на 2,8% за сметка на работодателя и 2,2% за сметка на служителя ( при трудов договор). Вноските на самоосигурените лица са изцяло за тяхна сметка.

Личните осигурителни вноски в Универсален пенсионен фонд се приспадат от дохода на лицeто преди данъчното облагане.

Средствата на осигуреното лице постъпват в индивидуална осигурителна партида (сметка), където се натрупват дългосрочно като се инвестират от пенсионно осигурителното дружество. Доходът, реализиран от инвестиране на средствата се разпределя по индивидуалните партиди на осигурените лица.

Считано от 1 юли 2004 г. в съответствие с действащата нормативна уредба средствата в партидите (сметките), се отчитат в лева и в дялове и части от дялове. Постъпилите осигурителни вноски след намаляването им с административната такса на дружеството от 5 % се преобразуват в дялове и части от дялове.

Размерът на натрупаните средства по партидата, изчислени в лева, се получава като броят на дяловете се умножи по стойността на един дял за съответния ден.

1. Лизинг 

Лизингът е инструмент за финансиране, който представлява възмездно предоставяне на право на временно ползване на движимо имущество или недвидижим имот, предоставен от лизингодател на друго лице /обикновено наричано лизингополучател или наемател/. В замяна лизингополучателят получава изключително право на владеене върху предоставеното му имущество срещу възмездяване на лизингодателя чрез постоянни или предварително договорени плащания.

Лизингът е вид финансова сделка, който улеснява ползването или придобиването на даден актив. Договорът за лизинг се регламентира в Глава двадесет и трета от ТЗ (чл. 342 - 347) и от съответстващите разпоредби на ЗЗД, засягащи договор за наем. В България съществуват два вида лизинг: финансов лизинг и оперативен лизинг. Договорът се сключва между две страни – Лизингодател и Лизингополучател. По силата на този договор Лизингодателят, който е собственик на лизинговата вещ (освен при сублизинг), я предоставя за ползване на Лизингополучателя, който заплаша лизингови вноски за това ползване.

2. Финансов лизинг 

Финансовият лизинг осигурява улеснение при извършването на покупко-продажба на определен актив, когато купувачът не разполага с цялата сума. При този вид лизинг Лизингодателят или вече е собственик, или по искане на Лизингполучателя става собственик на дадена вещ и я предоставя за ползване на Лизингополучателя. Лизинговата вещ се ползва от Лизингополучателя, който плаща всякакви разходи, свързани с вещта (данъци, такси, застраховки и т.н.) и който носи изцяло риска от погиване на вещта. С всяка месечна лизингова вноска Лизингополучателят плаща част от цената на вещта и плаща лихва, заради разсрочването на плащането. След изплащането на последната вноска Лизингополучателят е заплатил цялата цена на вещта и Лизингодателят му прехвърля и собствеността на вещта. Този вид лизинг може да се използва при закупуването на всякакви стоки – при закупуването на автомобили, техника, офис оборудване, производствени машини и т.н. В повечето случаи клиентът иска да закупи стоката от доставчика, но не разполага с или не иска да плати продажната ѝ цена наведнъж. Затова клиентът (лизингополучател) взима стоката на лизинг от доставчика или се обръща към специализирано лизингово дружество. В повечето случаи клиентът (лизингополучател) плаща някаква първоначална вноска или самоучастие от цената на вещта, а останалата част от цената се разделя на месечни вноски, към които обикновено се добавя и лихва. До окончателното изплащане на лизинговия актив Лизингодателят е негов собственик. Това защитава Лизингодателя, защото ако Лизингополучателят не плаща лизинговите вноски, Лизингодателят има право да си върне лизинговата вещ. Така самата вещ служи за обезпечение на лизинговите вноски. След като вещта бъде напълно изплатена от Лизингополучателя на Лизингодателя, последният прехвърля собствеността на Лизингополучателя.

За да може едно дружество да извършва финансов лизинг по занятие, то трябва да е лицензирано от Българска Народна Банка и да отговаря на изискванията на Закона за кредитните институции и на Наредба №26 на БНБ за финансовите институции.

3. Видове лизинг:

- Според икономическата същност

Финансов и експлоатационен (оперативен) - това е най-разпространеното деление в практиката. Тази класификация е определяща за счетоводното отразяване на лизинговия договор. Изискванията за определяне на един договор като финансов лизинг са различни в различните страни. В САЩ, например, за да се определи даден лизинг като финансов (capital lease) е необходимо да е налице само едно от четирите условия: чрез лизинга имуществото става собственост на наемателя в края на лизинговия период; лизингът дава право на наемателя да закупи наетото имущество на изгодна цена (по-ниска от реалната); лизинговият период се равнява на 75% или повече от определения икономически живот на наетото имущество; действителната стойност на минималните лизингови плащания в началото на лизинговия период се равнява на 90% или повече от чистата реална стойност на наетото по това време имущество. Разграничаването на лизинга на финансов и експлоатационен се базира на това, до каква степен рисковете и изгодите, свързани със собствеността (използването) на актива, се прехвърлят от наемодателя върху наемателя, а не толкова правната форма на самия договор. По определение за финансов лизинг се смята този, при който лизингодателят прехвърля в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. А като експлоатационен лизинг се определя всеки лизинг, който не може да бъде класифициран като финансов.

- Според обекта на лизинга (лизинг от първа ръка)

На дълготрайни активи, на краткотрайни активи, на трудови ресурси. От своя страна лизингът на дълготрайните активи бива: лизинг от първа ръка (first hand leasing) - обектът е нов и няма определена амортизация; лизинг от втора ръка (second hand leasing) - обектът е употребяван и има набрана амортизация, след ремонт е възстановен и в цената на договора се включва тази възстановителна стойност; лизинг по остатъчна стойност - в договорната цена се включва остатъчната стойност на обекта. Лизингът на краткотрайни активи бива: промишлен - обект тук са суровини, материали и полуфабрикати предназначени за производствена дейност; търговски - обект тук са краткотрайни активи за лични потребности (този вид не може да е международен тъй като според Конвенцията за международен финансов лизинг тя не се прилага за обекти за крайно потребление). Лизингът на трудови ресурси се нарича персонален лизинг и се прилага в международната практика за екипи от специалисти в определено направление.

- Бруто лизинг и нето лизинг

Според това коя от страните поема риска и задълженията свързани с поддръжката и обслужването на обекта -. При бруто лизинг (full leasing) лизингодателят поема по-голямата част от задълженията във връзка с обекта (разходи за монтаж, пускане в експлоатация и др.). Когато наемодателят осигурява екип от специалисти, осигуряващи поддръжката на обекта имаме пълносервизен лизинг ( wash leasing). При нето лизинга (net leasing) - всички разходи, задължения и рискове от погиване на актива са за сметка на лизингополучателя. Тук разновидността е нето-нето лизинга (net-net leasing), при който в договора има клауза за връщане на актива по определена цена.

- Лизинг с право на закупуване и лизинг без право на закупуване 

В зависимост от възможността за промяна формата на собственост. Лизингови договори с право на закупуване най-често са тези за обект с кратък икономически живот. Тази клауза обикновено влиза в сила в края на договорения срок, но може да се упражни и по-рано, чрез използване на предварително уговорен начин за определяне на покупната цена. За това се прилагат различни начини, но най-често покупната цена е равна на остатъчната стойност на обекта. Възможно е тя да се определи и като процент от текущата пазарна цена в момента на прехвърляне на собствеността или да се използва експертна оценка. При лизинговите договори без право на закупуване, след изтичане на срока обекта се връща на лизингодателя. Той може да му направи ремонт и отново да го даде на лизинг, да го продаде на трето лице и др.

- Вътрешен и международен лизинг

в зависимост от мястото на стопанска дейност на субектите в лизинговия договор. Тук е важно да се отбележи, че се говори за място на стопанска дейност, а не за националност на участващите страни. Според изискванията на Конвенцията за международен финансов лизинг лизингодателят и лизингополучателят трябва да осъществяват дейността си на територията на различни държави.

- Едностранен, двустранен и многостранен лизинг 

В зависимост от броя на субектите финансиращи операцията. Едностранния лизинг има един лизингодател, който закупува активи със собствени средства. Такъв случай имаме и когато доставчика и лизингодателя са едно и също лице, най-често при оперативния лизинг. При двустранния лизинг участие взема и още една кредитна институция освен лизингодателя, които си поделят финансирането. Многостранен лизинг се използва при обекти с много висока стойност и голям лизингов срок. Такъв е разделният лизинг (leveraged leasing) - при него от страна на лизингодателя участват няколко субекта: лизингов брокер, доверителна компания, финансираща банка.

- Пряк и обратен лизинг

Според последователността на сключване на лизинговата сделка -. При прекият лизинг имаме един лизингов договор между лизингодателя и лизингополучателя. Лизингодателят подписва и договор с доставчика за доставка на лизинговия обект при предварително одобрение от страна на лизингополучателя. След това по силата на подписаните договори доставчика извършва реалното предаване на обекта на лизингополучателя, от който момент започва да тече и срока на лизинговия договор. 

През последните 1-2 години у нас се прокрадна понятието обратен лизинг. Като финансова техника той е известен отдавна. При обратния лизинг (lease back) е налице двустранна сделка, при която доставчикът се явява и лизингополучател, т.е. доставчикът продава актива на лизингодателя и след това го наема при условията на лизинг. В зависимост от това дали доставчикът ще се ползва от значителните рискове и изгоди от актива или не, такова договорно споразумение се определя като продажба с обратен финансов лизинг или съответно с обратен оперативен лизинг. По този начин доставчикът получава парични средства и подобрява своята ликвидност и финансовото си състояние, но влошава съотношението дълг - капитал с всички неблагоприятни за фирмата последици.

- Сублизинг

Съществува и разновидността лизинг на доставчика (supplier’s leasing) или сублизинг. Сублизингът е финансова техника, при която лизингополучателят по договор за финансов лизинг на свой ред преотдава получения актив на трето лице (сублизингополучател). По този начин той се превръща в лизингодател. У нас това право на сублизинг е уредено в Търговския закон, чл. 346. Сублизингът е много широко разпространен у нас. По-голямата част от компаниите, предлагащи скъпоструващи стоки на своите клиенти под формата на финансов лизинг, всъщност са сублизингодатели. Най-често основният лизингодател е чуждестранна компания, която е купила съответния актив и го е предоставила на българския си партньор под формата на финансов лизинг. Обичайната практика е сублизинг да се осъществява със съгласието на основния лизингодател. При сублизинговите схеми възнаграждението на сублизингодателя се формира като разлика от размера на лихвите, които той получава от сублизингополучателите и лихвите, които дължи на основния лизингодател. Всички негативи, свързани с евентуално просрочие на плащането от страна на сублизингополучателите, рефлектират върху сублизингодателя.

 

Застраховането е дейност, при която застрахователни компании набират средства (застрахователни премии) от физически и юридически лица и се задължват да осигурят застрахователно покритие (застрахователни суми) през периода на застраховката, като при настъпване на определен риск (застрахователно събитие), изплащат обезщетение (при имущественото застраховане) или плащане (при личното застраховане). Застрахователните договори са формални (изискват форма за действителност) полици. Специфичен белег на застрахователните договори е, че те са алеаторни, тъй като към момента на сключването им страните не знаят точния обем на задълженията, които ще възникнат за тях. В България застрахователните компании са акционерни дружества с минимален капитал 10 000 000 лв., действащи в условията на лицензионен режим или взаимозастрахователни кооперации с минимален брой от 500 членове. Лицензът се издава от Комисията за финансов надзор. Застрахователното акционерно дружество издава само поименни безналични акции с право на един глас всяка. Застраховането може да бъде задължително и доброволно. Задължителни застраховки са Гражданска отговорност за автомобилистите, "Трудова злополука", "Злополука на пътниците в обществения транспорт" . Доброволни са всички, които законът не задължава. Принципно застраховането е банкоподобна организация, която набира финанси с цел натрупване и с изтичане на срока на договора или при настъпване на застрахователно събитие изплащане на сума в предварително определен размер. Като цяло застраховането е организирано с цел обезщетяване на физическо или юридическо лице при настъпване на събитие със степен на неопределеност и незнание от страна на лицето.

Застрахователни компании

Общозастрахователни компании

• ЗАД "Алианц България"
• ЗАД "Армеец"
• ЗАД "Булстрад Виена Иншуранс Груп" АД
• ЗД "Бул инс" АД
• "Българска агенция за експортно застраховане" АД (БАЕЗ)
• ЗАД "Виктория"
• ЗПАД"ДЗИ - Общо застраховане"
• ЗД "Евро инс" АД
• ЗАД "Енергия"
• ЗК “ЛЕВ ИНС” АД
• "Общинска застрахователна компания" АД
• "Дженерали Застраховане" АД
• "ХДИ Застраховане" АД
• "Групама" Застраховане
• Застрахователната компания БНП Париба Кардиф
• “Граве България Общо застраховане” ЕАД
• ЗК„УНИКА” АД

Животозастрахователни компании

• ЗПАД"ДЗИ"
• ЗАД "Алианц България Живот"
• "Дженерали Животозастраховане" АД
• ЗАД "Булстрад Живот Виена Иншуранс Груп" АД
• "ГРАВЕ България Животозастраховане ЕАД"
• "Групама Животозастраховане"
• Синдикална Взаимозастрахователна Кооперация
• ВЗК "Добруджа-М-Живот"
• "Ай Ен Джи Животозастраховане"
• “Животозастрахователен институт” АД
• "Кардиф-Животозастраховане"
• ЗД "КД Живот"
• ЗЕАД „ЦКБ Живот”
• „Интерамерикан България Животозастраховане” ЕАД
• ЗАД “Сожелайф България”
• ЗК „УНИКА Живот” АД
• "АЛИКО България ЖЗД” ЕАД, компания на MetLife Inc.

<a href="http://www.atlasfinance.bg" target="_blank">Атлас Финанс” АД </a>- като застрахователен агент предлага на своите клиенти продуктите на застрахователна компания “ХДИ Застраховане” АД:
Автомобилно застраховане:
Търсите сигурност и защита на пътя и подкрепа при евентуално настъпване на застрахователно събитие? ХДИ Застраховане Ви предлага покритие на различни рискове.

Имуществено застраховане:
Понякога не е възможно да се предотвратят щетите, възникнали поради различни причини във Вашето жилище или офис. Затова ХДИ Застраховане Ви осигурява защита срещу последствията от настъпването на тези рискове.

Застраховка "Злополука"
Защитете себе си и Вашето семейство! Повече от половината злополуки се случват в свободното ни време. И тогава често се сблъскваме с проблема за финасирането. Чрез индивидуалните си продукти ХДИ Застраховане Ви гарантира финансово облекчаване и сигурност. 

Помощ при пътуване
Обичате да пътувате и да откривате нови красиви места в чужбина? ХДИ Застраховане Ви предлага застраховка “Помощ при пътуване” с асистанс, осигурен от асистираща компания КОРИС.

Задължителна медицинска застраховка за чужденци
Вие сте чужденец, който пребивава в красивата ни страна и се чудите къде и как да сключите своята задължителна медицинска застраховка за чужденци?! Заповядайте при нас... ХДИ Застраховане винаги Ви помага! 

Селскостопанско застраховане
Вие сте земеделски производител, фермер или инвеститор в сферата на селското и горско стопанство? В такъв случай продуктите на ХДИ Застраховане са точно това, от което се нуждаете.

Обща гражданска отговорност
На всеки се случва да причини щети на трети лица. А това е свързано с непредвидени разходи. ХДИ Застраховане Ви предлага своите продукти за застраховане на гражданската Ви отговорност, за да осигурите своята финансова стабилност.

Финансови рисковe
Вие сте лизингодател на различни вещи – автомобили, машини, промишлено оборудване, селскостопанска техника и др.? ХДИ Застраховане Ви предлага този застрахователен продукт, покриващ финансовия риск от загуба на доход поради неплащане на лизингови вноски по сключени договори за лизинг.

Определенията за финансово инженерство са много и различни. Ето някои от тях.

Според  Дж. Д. Финерти: “Финансовият инженеринг включва в себе си проектирането, разработката и реализацията на иновационни финансови инструменти и порцеси, а така също и творческо търсене на нови подходи към решаването на проблемите в областта на финансите” . Учебно-научна дисциплина за изучаване на инструментите, техниките и стратегиите за управление на финансовия риск чрез финансово производните инструменти, фючърси, опции и суапи. Обект на разглеждане са по-сложните хибридни, екзотични и синтетични деривативи.

Финансово инженерство или компютърни финанси (на английски като computational finance и financial engineering) e междудисциплинарна област, която се основава на изчислителния интелект, математическите финанси, числени методи и компютърни симулации, за да се търгува, хеджира и да се вземат инвестиционни решения, както и да се подпомага управлението на риска от тези решения – според  Уикипедия.

Математици и физици, използвайки математически и физически модели,те извършиха безпрецедентна революция  на Фондовите пазари.

Наричат ги „ракетни специалисти”или „кванти”. Те въведоха в практиката множество финансови продукти, като лихвения суап, облигациите с нулев купон. Тези  специалисти носят на брокерските фирми за които работят и техните клиенти  стотици милиони печалби.

В началото на 70 години ракетните специалисти  и техните компютърни  програми изпълняваха само  помощни функции, като обработка на данни с цел да се овладее обемът на нарастващата търговия. Със започването на лудия танц на  лихвените проценти,компаниите  на Wall Street, започват да се обръщат към квантите. Фирмите се нуждаеха от защита от  лудото движение на цените на облигациите. Те откриха, че старият начин на хеджиране на една облигация с друга, но с различен падеж, често води до загуби. Ракетните учени решиха проблема, като използваха”изпъкналостта”/convexity/-средство от математическия анализ, което описва поведението на цените на облигациите в условията на бурни движения на лихвените проценти. Изобретиха също и нови средства за хеджиране, използващи опции и фючърсни контракти. Днес „квантите”са централни фигури в практически всички дейности на фондовите пазари.

ДЕРИВАТИ

Какво представляват ДЕРИВАТИТЕ? Дериватите са финансови споразумения между две страни за плащане на суми, които се определят или произтичат от състоянието на някакъв общоприет еталон. Дериватите се емитират във връзка с валути, стоки, корпоративни или правителствени дългове, жилищни ипотеки, акции, лихвени проценти, или всякакви комбинации с тях. Дериватите биват 2 категории-договори от вида на опциите и такива от вида на вауърдите. Могат да се регистрират на борсата, както фючърсите и опциите върху ациите или да се търгуват по частен път.

Форуърдния договор или т.нар. форуърд представлява нестандартизиран договор, сключен  между две страни за покупка или продажба на определен актив в бъдеще по цена, договорена днес. Форуърд сделката е противоположна по същност на спот сделката, която представлява споразумение за покупка или продажба на актив в деня на сключване на сделката. Страната, която се съгласява да закупи базовия актив на определената бъдеща дата, заема дълга позиция, а тази, която ще го продаде, заема къса позиция. Цената, която договарят страните по договора, се наричадоговорна цена и е равна на бъдещата цена в момента, в който се сключва договора.

Форуърдния договор е една от многото форми на покупко-продажба на ценни книжа, при която времето и датата на търговия не съвпадат.

Форуърд цената на такъв договор обикновено е противоположна на спот цената – тази, по която базовият актив преминава в други ръце на спот датата. Разликата между форуърд цената и спот цената е получаващата се при форуърд договорите премия или отстъпка, т.е. формиращата се печалба или загуба от страна на купувача. Форуърдите, както и другите деривативни финансови инструменти, могат да се използват както за хеджиране на риска (обикновено валутно-курсовия риск), така и като средство за спекулация.

Много подобни на форуърдите са фючърсите, но, естествено, се и различават в някои отношения. Форуърдните договори са подобни на фючърсните, но форуърдите не се търгуват на борсата, нито пък са стандартизирани договори. Търгувайки се извън борсата, форуърдите могат да бъдат персонализирани. Следователно, форуърдният контракт може да изисква от губещата страна да осигури някакъв залог или допълнително обезпечение за да подсигури печелещата страна.

Фючърсите са друг вид инструмент за търговия. Те са сходни по характеристика с опциите, като основната разлика е, че опциите дават на притежателя им правото да продадат или закупят базовия актив в периода до изтичане на договора, докато притежателят на фючърсен договор е задължен да изпълни условията по договора си.

Фючърсите са финансов договор, задължаващ купувача да закупи актив (или продавачът да продаде актив), като стока или финансов инструмент, на предварително определена дата и цена. Фючърсните договори определят вида и количеството на базовия актив; те са стандартизирани и търговията се извършва на фючърсни борси. Някои договори може да изискват действителната доставка на актива, докато други се извършват в изцяло паричен вид. Фючърсните пазари се характеризират с възможността да използват много висок ливъридж, в сравнение с фондовите пазари.

Фючърсните договори подсигуряват своята ликвидност, като бъдат високо стандартизирани и могат да се използват за хеджиране или спекулации върху движенията на цените на базовия актив.

Техниките за хеджиране се използват с цел да се гарантира цена, за да може, например, да се изготви план за фиксирани разходи в бъдещето, осигурявайки наличието на начално количество капитал. Въпреки това, ако компания закупи договор с цел хеджиране срещу увеличение на цените, а в действителност пазарната цена на стоката бъде значително по-ниска в момента на доставка, компанията може да се озове в позиция, където е катастрофално неконкурентноспособна.

Форуърдите са почти като Фючърсите. Също като при тях и тук цената и датата на доставка за предварително определени. Разликата е, че форуърдите се търгуват на извън борсови пазари, поради което са изложени на пазарен и кредитен риск (риск от неизпълнение на договора от отсрещната страна), например неизпълнение на плащането на определената цена. Печалбата се реализира само на датата на сетълмента, поради което кредитния риск може да се увеличава. Друга разлика е, че форуърдните договори могат да бъдат изменяни, т.е. могат да се договарят различни условия, като например маркиране към пазара (mark-to-market) и ежедневен маржин (daily margining), което е типично за фючърсните договори, и се използва с цел намаляване на кредитния риск.

В същото време, форуърдните договори, обратно на фючърсните, имат много ниска, дори никаква пазарна ликвидност. 

Лихвеният суап е контракт между две страни за размяна през определен период на фиксирани лихвени плащания за плаващи лихвени плащания върху една и съща въображаема главница. Нейният размер се фиксира само, за да се определи размерът на лихвените плащания. Затова тя се нарича "въображаема главница". 
Съгласно условията за лихвените суапи най-често едната от страните изплаща на другата фиксирани лихвени плащания, а получава плащания, свързани с някакъв плаващ лихвен индекс. Страната, изплащаща фиксирания процент се нарича купувач на суапа, а страната плащаща плаващия лихвен процент, се нарича продавач. 
Традиционно двете страни в споразумението се наричат контрагенти. Обикновено размяната на лихвените плащания се извършва на едни и същи, предварително определени дати. Най-често се изплаща само нетната разлика между фиксираните и плаващите плащания, като страната, в чиято полза е тази разлика, я получава. 
Лихвените суапи се търгуват извънборсово. Извънборсовият пазар е съставен от група от дилъри, включващи най- големите международни търговски и инвестиционни банки, които разменят оферти за покупка и продажба на суапи по телекомуникационни връзки. Суаповите дилъри са посредници в размяната на паричните потоци между различни клиенти. Дилърите действат като маркет мейкъри, като котират цени купува и продава, по които са готови незабавно да встъпят в суапов контракт. 

Опция-финансов продукт, даващ определени правомощия на притежателя му, които обаче нямат задължителна сила. Например опцията може да дава право да се закупуват долари на определена цена в рамките на определен период. Опцията може свободно да се упражни или да не се упражни, тъй като по нея няма задъмжение за сключване на сделката. Опцията дава право, но не и задължение. Притежателят на опцията има правото да се възползва от благоприятното изменение на цените, като губи само премията, платена за опцията, ако цените се изменят в обратна посока.

Облигациите с нулев купон. Този вид не предоставя лихва, но за сметка на това се издава с отстъпка от номиналната стойност. С други думи, притежателят плаща по-малко пари за облигацията, в сравнение с главницата, която ще получи на падежа, вместо да получава лихва с течение на времето.

Вземането на правилни инвестиционни решения зависи от уменията и знанията както на финансовите мениджъри във фирмата, така и на инвестиционните посредници, акционерите и частните предприемачи. Това означава, че те трябва да познават не само основните принципи на съвременната инвестиционна теория, но и да притежават значителни практически умения и опит в процеса на оценяване на алтернативни инвестиционни проекти, включително и оценка на риска, защото безрискови инвестиции в практиката няма. А в условията на силно конкурентна пазарна икономика това се превръща и във въпрос на успешно оцеляване.

Затова и всеки, който по една или друга причина  е насочил своето кариерно развитие в тази област, преди всичко трябва да се заеме с „азбуката“ на този процес – какво представлява инвестицията в дадена област, през какви етапи тя трябва да премине, които са възможните алтернативни решения, различните варианти на риска и цялата палитра от инструменти – финансови, юридически, счетоводни и т.н., които са необходими за постигане на набелязаните цели. Но преди всичко -  основните  функции на инвестиционния мениджмънт се разкриват с  финансовия  анализ на ценните книжа, портфейла и пазарите като цяло, което е и основната характеристика на това иначе трудно, но и благодарно занимание – инвестиционния мениджмънт. Защото на него се надяват и от него очакват основните играчи в процеса – акционерите...

При различните стратегии за завоюване на конкурентни пазарни позии от особено важно значение са целите и задачите, които си поставят мениджърите на една фирма. От голямо значение е търсенето на подходящите техники и методи за измерване и изчисление на риска, както и адекватните конкретни стратегии, които инвеститорът може да използва.  Когато той вече претендира, че неговата марка или фирма се е наложила на пазара, с това най-често се доказва, че е постигнато по-високо равнище на възвращаемост на инвестицията, т.е. имаме една правилна преценка на рисковете в портфейла и при това поведение на пазара е постигната една печеливша стратегия.

Това обаче ще бъде констатирано след използването в практическата работа на двете основни групи методи и показатели на ефективността на инвестиционните проекти и техния мениджмънт – статичните/прости/ и динамични /дисконтови / методи, което от своя страна пък предполага отличното познаване на сравнителните им предимства и недостатъци. И ако в интернет търсачките изпозваме ключови думи, за да достигнем до определена информация или познание, то преди да се заемем с инвестиционен мениджмънт, трябва много добре и на експертно ниво да да се заемем с изучаването на  съдържанието и значението на „ключовите“ думи в този процес.
А те са следните:

- Инвeстиции

- Цел

- Инвестиционна стратегия

- Инвестиционен мениджмънт

- Инвестиционни решения

- Инвестиционен избор

- Инвестиционен проект

- Вътрешна норма на възращаемост /IRR/

- Нетна настояща стойност /NPV/

- Коефициент приходи/разходи /BCR/

- Превишение над анюитета/AM/

 И с експертното познание на тези понятия и много, много работа може вече да стискате палци, а и да искате късметът да ви споходи!

За да успее едно бизнес начинание са необходими два важни елемента- добра идея и достатъчно и подходящо финансиране за нея. Когато те не са налице едновременно, бизнесът не може да се реализира. Възможно е да има много гениални идеи, които никога да не видят „бял свят", просто защото няма капитал, който да ги подкрепи. Съществуват хора, които имат перспективни идеи, но не знаят как да ги превърнат в печеливш бизнес. Основната пречка е именно липсата на финансиране. Често генераторите на идеи нямат необходимата икономическа подготовка и образование, за да намерят инвеститор.  А инвеститорите, влагат пари във всевъзможни начина­ния, някои, от които биха изглеждали налудничави дори на най-авантюристично мислещия предприемач. Въпросът е да се осъществи връзката между идеята и парите, и да се сформира едно успешно партньорство.

Специалистът финансист притежава следните най-общи умения:  разработва финансов план и стратегия за разрастване фирмената дейност; има качества ориентирани към стратегическото управление на фирмените финанси и способност да прави “снимка” на външната среда и да “улавя” водещите тенденции в развитието на финансовите пазари...
Има много кадърни млади хора, които обаче не знаят как да представят себе си и идеята си. Или им трябва да тунинговат малко идеята си, или да я развият малко със самостоятелни сили и после да потърсят инвеститор. Погледнете какво липсва на вашия бизнес, за да стане  подходящ за инвестиране.

Известни са познатите пътища за финансовото подсигуряване на бизнес идеята, която смятате за печеливша. Но банките ви обръщат гръб, бизнес ангелите нещо не се навъртат около вас, приятели и близки също нямат възможност да влязат в ролята на кредитори.

Явно, че трябва да разчитате единствено на себе си  и вашия нюх за нестандартно решение. Защо да не опитате с краудфъндинга като смел и рисков експеримент за мобилизиране на финансови средства от широката публика. Рискът е малък или почти никакъв/най-много някой да ви открадне идеята или просто инициативата/, но  с тази  нова, алтернативна форма на финансиране в сравнение с  традиционния банковия кредит може да се набавят необходимите средства за реализицията на иновативната идея, като се обърнете към широката публика с молба за финансиране.  Тръгнала преди няколко години като експеримент, тази алтернативна форма на финансиране постепенно набира скорост както в САЩ, така и в Европа. Разбира се, става дума за проекти, които не изискват мегаинвестиции, но са най-разпространени в сферата на малкия и средния бизнес!

Така че, не се страхувайте да се поддадете на експериментите във финансирането на едно или друго бизнес начинание. Но контролирано, а не безразсъдно! Тук няма лабораторни условия за експерименти, но пък има много натрупано познание в тази област, на което можете да се доверите...

Според различни критерии се оформят няколко вида финансови пазари:

- Според срока до падежа на финансовите инструменти:

• Паричен – пазар на краткосрочни дългови инструменти;
• Капиталов – търгуват се средносрочни и дългосрочни дългови инструменти.

-  Според естеството на финансовите инструменти, които се търгуват на тях:

• Пазар на дългови (кредитни ) инструменти – чрез тях се осъществява движението на паричните средства под формата на заеми. Тези документи осигуряват на своите притежатели някакво право на вземане. За притежатели им, тези документи материализират задължение. Те имат падеж, на който трябва да бъдат върнати сумите на заема;
• Дялови инструменти  - те са безсрочни, т.е нямат падеж;
• Хибридни инструменти – те са нещо средно между дълговите и дяловите инструменти. Притежателят на хибриден инструмент е колкото собственик, толкова и кредитор;
• Деривати – това са документи, които сами по себе си не осигуряват оригиналното право, а по – скоро чрез тези документи се оформят срочни сделки с основните видове инструменти. Дериватите осигуряват някакво право на придобиване. Основни деривати са фючърсите.

- Според етапа, в който се намира финансовия инструмент в своето обръщение:

• Първичен пазар – обхваща самата емисия и първоначалния пласмент;
• Вторичен – обхваща по – нататъшните покупко – продажби на даден финансов инструмент по пазарни цени.

- Според мястото на търгуване:

• Борсов пазар – извършва се на специално създадени места – фондови борси. Той е управляван от поръчки;
• Извън борсов – това е съвкупност от сделки, които се осъществяват извън борсите. Той е движен от котировки.

 - Според начина на осъществяване на връзката между кредитодатели и кредитополучатели:

• Пряко движение на паричните средства – осъществява се чрез емисията и пласмента на негоцируеми финансови инструменти. При емисията на такива инструменти, емитентите могат да прибягват до помощта на финансовите посредници. Но независимо от това се счита, че има пряко движение на ресурси;
• Косвено движение – осъществява се чрез посредничеството на банките и други специализирани институции и лица, които действат на финансовия пазар от свое име и за своя сметка.

- От гледна точка на паричната единица:

• Пазари в местна валута;
• Валутен пазар – при него финансовите активи са деноминирани в чужда валута. 

 - Паричен пазар

Паричният пазар е пазар на краткосрочни дългови инструменти. В него се включват и краткосрочните депозити до 1 година и краткосрочните банкови кредити. Паричния пазар се дефинира като пазар „на едро” за краткосрочни финансови ресурси. На него се сключват и реализират сделки с непрехвърляеми заеми и прехвърляеми дългови ценни книжа, имащи падеж от едно денонощие до една година. Като емитенти и инвеститори участват само корпорации и институции с първокласен кредитен рейтинг. Паричният пазар няма определено физическо място на дейност и може да се представи като мрежа от пазарни участници, свързани помежду си чрез телефонни линии и компютърни мрежи.

РЕГУЛАЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ

Основните закони, регламентиращи дейността на БФБ-София и функционирането на капиталовия пазар в страната са Закона за пазарите за финансови инструменти, Закона за публично предлагане на ценни книжа и Закона за корпоративно подоходно облагане. Данъчното облагане на доходите от търговия с финансови инструменти приети за търговия на регулиран пазар се регламентира чрез Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Специфично за българския капиталов пазар е, че капиталовите печалби на физическите и юридическите лица, реализирани от сделки с ценни книжа, регистрирани за търговия на регулиран пазар са освободените от данъчно облагане, а съществува данък върху дохода от дивиденти. Финансови регулатори са някои органи и институции на държавата, както и органи, създадени от участниците на финансовите пазари. Съществуват два основни подхода за регулиране: пряко регулиране, чрез преки ограничения и предписания и по – либерален подход, чрез информираност на всички участници. 
 

Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и контролиране на финансовата система, в който се съсредоточават надзорните функции, изпълнявани от съществуващите дотогава Държавна комисия по ценните книжа, Държавна агенция за осигурителен надзор и Агенция за застрахователен надзор.

Определяща функция на институцията е да съдейства с юридически, административни и информационни средства за поддържане на стабилност и прозрачност на инвестиционния, застрахователния и осигурителния пазар. Комисията за финансов надзор, и по-специално Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, регулира и осъществява контрол върху:

Регулираните пазари на ценни книжа;

• Централен Депозитар;
• инвестиционните посредници;
• инвестиционните дружества;
• управляващите дружества;
• физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни книжа и инвестиционни консултации;
• публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за пазарите на финансови инструменти.

Комисията одобрява проспектите на емитентите и изисква първоначално и периодично разкриване на информация в случаите на публично предлагане на ценни книжа. Основната мисия на БФБ-София АД е да съдейства за създаването и развитието на организиран капиталов пазар, който да осигури на борсовите членове и техните клиенти равен достъп до пазарната информация и еднакви условия за участие в търговията с ценни книжа. Основна стратегическа цел на БФБ-София АД е повишаването на ликвидността на капиталовия пазар. Основните цели, които БФБ-София АД си поставя в средносрочен план са свързани с нарастването на броя, обема и разнообразието на търгуваните инструменти, привличане на повече инвеститори както от страната така и чуждестранни. 

Паричният пазар е най-слабо регулираният сегмент на финансовите пазари. Причините за това са високата му ефективност и пазарна пълнота, в основата на които стоят ниските нива на пазарните фрикции (транзакционни разходи и информационна асиметрия). Те могат да се обяснят от една страна с обстоятелството, че неговите участници са първокласни корпорации и финансови институции с дълга история и висок кредитен рейтинг, а от друга - финансовите инструменти, търгувани на пазара се оценяват точно, поради фиксирания им доход и къси матуритети. Това обяснява защо инвеститорите на паричния пазар не се нуждаят от такава специална защита, каквато е необходима за инвеститорите на капиталовия пазар. Паричният пазар се регулира от централната банка на всяка страна и тя го прави чрез своята лихвена политика. Логиката ЦБ да бъде едновременно участник и регулатор на паричния пазар е, че от една страна на него се търгуват финансови инструменти, които са компоненти на паричната маса, а от друга - тя е институция, която не се стреми към максимизиране на печалбата. Движението на парични потоци от и към Министерството на финансите и изискването банките да поддържат минимални задължителни резерви (МЗР) при БНБ са по традиция факторите, които оказват значително влияние върху между банковия паричен пазар. В началото на всеки месец в системата се вливат значителни средства от преводите за пенсии и субсидиите за общините, ресурс, който обаче в средата на всеки месец отново излизат от банковата система под формата на плащания към бюджета по ДДС, акцизи и др. Емисионната политика на Министерството на финансите оказва не малко влияние върху паричния пазар. Първо, намаляващото емитиране на държавен дълг прави разликата между получените от банките средства по падежиращи емисии и купони, и платените средства на аукционите на ДЦК положителна, което дава значително увеличение на ресурса в системата. Второ, промяната в критериите за определяне на първични дилъри на ДЦК, с добавянето на ново изискване за минимален дял в оборота на вторичния пазар на правителствените облигации, довежда до рязко и значително повишение в обемите на сключените репо-сделки и изтъргуваните ДЦК в първите три месеца на годината. Ежедневна грижа за участниците на паричния пазар остава и изискването за поддържане на минимален задължителен резерв при БНБ в размер 12% от депозитната им база, което е и причина за поддържането на ликвидността сравнително ниска, въпреки наличието на значителен размер левови ресурси в системата, което се отразява пряко върху цената на свободния ресурс (свръхрезерва), която плавно продължава да се повишава.

 Видовете финансови пазари и тяхната роля и предмет на дейност са унифицирани в световната практика, което е естествен процес. Същото може да се каже и за регулацията им, която следва обществените нужди  и се влия силно от разрешенията в САЩ и тези по Правото на европейския съюз. Следва да се подчертае, че въпреки някои разлики в регулацията, предизвикани от национални особености и специфики, принципните положения са повтарящи се, като решаващи за качеството и ефективността на контрола и регулирането се явяват ефикасното упражняване на съответните правомощия на вида власт-функция, който интервенира в отношенията – законодателна, изпълнителна, съдебна.